Светът помни Гейл Халворсен като „Бонбонения бомбардировач“, командир, летец, инженер на космически кораби и учен. Но за Денис Уилямс той е „татко“. Още преди смъртта на баща ѝ през 2022 г., Уилямс и нейните братя и сестри имат задачата да поддържат и продължават неговото наследство. Като верен член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, Гейл Халворсен се посвещава в служба на страната си и в споделяне на „научените от живота уроци“ с хората около себе си.
LivingLegacy_01.jpeg
Денис Уилямс и покойният ѝ баща Гейл Халворсен2024 by Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved.След Втората световна война Германия тъне в развалини, а враждебността към германците е широко разпространена. В разгара на това недоверие Съветският съюз блокира Берлин през юни 1948 г. Това подтиква Обединеното кралство и Съединените щати да създадат Берлинския въздушен мост, за да осигурят снабдяване за 2,5 милиона гладуващи берлинчани.
Много съюзнически войници таят гняв към германците, включително Гейл Халворсен, който губи приятел през войната. Несигурен как ще реагира, щом види германците при първата си доставка, той се изненадва, когато е посрещнат с протегнати ръце и сълзи на благодарност. Уилямс си спомня думите на баща си: „В този момент, в сърцето си, простих целия гняв, който изпитвах преди. Защо се случи това? Как бе възможно? Защото имахме една и съща мисия – да помагаме за спасяването на хора“. Според Халворсен, обединените действия в служба на нуждаещите се превръщат германския народ отново в хора. Това взаимодействие вдъхновява разговора, който води до прочутата инициатива за пускане на бонбони, с която той е толкова известен.
Попитана кое е най-важното за тях от историята на баща ѝ, Уилямс обяснява, че „това е история за прошката“; историята на Халворсен е „евангелска история, а не просто история за герой от войната“. Дейвид Уилямс добавя, че Халворсен е бил „Христов човек, човек на вярата, който разпръсквал светлината на Христос в живота на другите хора“. Справянето с противоречиви чувства с по-висшата цел на любов и състрадание представлява само малка част от това, което може да се научи от живота на Гейл Халворсен и от принципите, на които той учи.
LivingLegacy_02.jpeg
Старейшина и сестра Уилямс в местна сграда за събрания на светиите от последните дни в Хановер, Германия2024 by Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved.В Книгата на Мормон – книга с Писания, използвана от светиите от последните дни в допълнение към Библията – един водач на име цар Вениамин, проповядва на своя народ и задава въпроса „Нима не сме всички ние просяци?“. Обществото често рисува картина на съвършенство и нереалистични очаквания, но в крайна сметка желанието да бъдем забелязвани и подкрепяни, когато преживяваме трудности, е част от човешката природа. При първото си взаимодействие с германския народ по време на Берлинския въздушен мост, Халворсен вижда германците като хора, които може да благославя и на които да помага, а не като бивши врагове. Тази перспектива на състрадание и служба е в основата на наследството на Халворсен – наследство, което Денис и Дейвид Уилямс се ангажират да поддържат живо.
LivingLegacy_03.jpeg
Залата за събирания на пълнолетни младежи в Хановер, Германия, където служат семейство Уилямс2024 by Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved.Като нарича това своя „свещена отговорност“, Денис Уилямс се заема да организира и разпространява документите и вещите на Халворсен до различни исторически организации. Тя посещава също конференции и събития, на които баща ѝ някога е говорил, споделяйки историята му и нещо още по-важно – наследството му от вяра и служба, подобна на Христовата. В момента семейство Уилямс служат като мисионери за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в мисия Хамбург Германия. Поради новата си роля на мисионери и от уважение към призованието си, сега те използват званията „старейшина“ и „сестра“. Служейки в Хановер, семейство Уилямс са отдадени да служат на пълнолетните младежи и да помагат в местната конгрегация, като продължават мисията на Халворсен за служба и състрадание.
В свят на индивидуализъм и егоцентризъм предаването на уроците от нашите предци е все по-важно. За старейшина и сестра Уилямс подпомагането на германския народ не е просто глава от семейната история, а продължение на трайното влияние на Халворсен. Подобно на Исус Христос, Гейл Халворсен изживява живота си, вършейки добро и служейки на другите. Неговото трайно наследство служи като въздействащо напомняне да гледаме отвъд етикетите, да виждаме и обичаме хората като личности и да не забравяме въпроса: „Нима не сме всички ние просяци?“.