С помощта на камион за храна, Харез Парвани основава „Да дарим храна“, един от първите доставчици на храна с благотворителна цел, за бежанци на границата между Полша и Украйна. Одобрена като полска организация с нестопанска цел след началото на войната в Украйна, програмата изхранва 8000 бежанци на ден и сега предоставя благотворителни дарения в Краков, Полша. През март 2024 г. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни си сътрудничи с Да дарим храна, за да предоставя богата на хранителни вещества супа на новодошлите бежанци в сборните пунктове, и ваучери за храна на хората, които в момента са в приюти.
Парвани осъзнава, че някои приюти осигуряват само едно хранене на ден, което принуждава бежанците да разчитат на външни източници за допълнителна храна. През март 2022 г. той отваря ресторанта Zlote Serce („Златно сърце“), предлагайки ваучери за храна, които могат да бъдат използвани в ресторанта му от хора, нуждаещи се от храна за себе си или семействата си. Сега Парвани предоставя работа на жени украински бежанци, които по този начин помагат на семействата си и се учат как се работи в ресторант. Виктория Климовец, една от наетите в ресторанта жени, споделя: „Грижата за децата ми е мой основен приоритет, работя усилено, за да ги издържам“. Колежката на Виктория, Наталия Бориак, казва: „Тази работа ми позволява да имам положителен принос за света. Искам да помагам на своя народ“.
При завършването на проекта през юни 2024 г. бяха раздадени общо 600 порции супа и 1200 ваучера за храна. Ваучерите предложиха на бежанците рядката възможност да се наслаждават на храна и напитки в ресторанта със своите близки и други бежанци, извън приюта, в приятна социална среда. Това помогна частично да се възстановят нормалните дейности в живота им, както и тяхното достойнство.
Роден в Афганистан, Парвани израства в Нидерландия, а след това се мести в Полша. Когато го молят да сподели мнението си, той казва: „Благодарен съм за възможността да подавам ръка. Произхождам от семейство на имигранти и осъзнавам, че днес нямаше да бъда същия без помощта, която получихме“.