Докато се подготвят да отпътуват за Париж на 24 юли 2024 г., маратонците от олимпийския отбор на САЩ Конър Манц и Клейтън Йънг размишляват за своя път и за приликите между участието в маратон и живота според Евангелието на Исус Христос. „Маратонът е нещо много просто. Това са 42.2 километра, пробягани с единия крак пред другия – казва Клейтън Йънг. – Евангелието също е много просто. Но в крайна сметка и маратонът, и Евангелието могат да бъдат много трудни.“
Йънг, на 30 години, и Манц, на 27, са ревностни членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и се запознават като колежански бегачи в Университета Бригъм Йънг (УБЙ). Йънг е там от три години, когато Манц пристига през 2017 г. като първокурсник. Йънг взима по-младия бегач под крилото си и се ражда дългогодишно приятелство.
Както Йънг, така и Манц започват да бягат на около 11-годишна възраст, насърчени от родителите и приятелите си. Техният треньор от Университета Бригъм Йънг Ед Айстоун – самият той двукратен олимпийски шампион в мъжкия маратон – ги вдъхновява да опитат участие в маратон. Те се запалват по идеята и олимпийските игри стават тяхна цел.
През годините двамата приятели се насърчават и подкрепят взаимно. „Чувстваме се отговорни един пред друг и се мотивираме взаимно“ – казва Йънг. По време на пробните състезания за олимпийския маратон във Флорида през февруари миналата година Манц признава, че Йънг го е измъкнал от труден момент в края на състезанието. В крайна сметка те завършват на първо и второ място, осигурявайки си участие в Париж през 2024 г.
Йънг и Манц са отслужили пълновременни мисии като доброволци към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, като прекъсват бягането за две години, за да споделят ученията на Исус Христос и да служат. „Моята мисия оказа влияние върху целия ми живот“ – казва Манц, който служи в Гана, Западна Африка, в периода 2015–2017 г. Йънг, който служи в Северна Каролина в периода 2012–2014 г., казва, че неговата мисия е „ подобрила умствените му способности и е представила нещата в перспектива“.
Въпреки че двамата бегачи са жертвали много в личен план, за да преследват олимпийската си мечта, треньорът Айстоун обяснява, че „хората, които ни подкрепят, са тези, които наистина жертват. Искаме да дадем най-доброто, на което сме способни, заради техните жертви“. Йънг добавя: „В подготовката ни за Олимпийските игри бяха направени много жертви, защото тя е много важна и много хора са част от нея. Забавно е да вземем тези хора със себе си по време на това „пътуване“ до Париж“.
Освен на вярата си двамата бегачи отдават постигнатия успех на своите семейства, съотборници и треньори. Женен само от година и половина, Манц се усмихва и признава: „Жена ми ме предпазва от обсебване, към което имам склонност“. Двете малки дъщери на Йънг, на три и пет години, го държат здраво стъпил на земята и го обичат „без значение от това кога ще пресе(че) финалната линия“.
Йънг признава, че при техните тренировки „има много малки неща, които трябва да правим и които понякога не искаме да правим. Но като идвам всеки ден с партньор за тренировки, който наистина ме мотивира, и с треньор/ръководител, който ме държи отговорен и знае какво е най-добро за мен, това променя всичко. Същото е и с живота според Евангелието“.
Манц счита Йънг за един от първите си наставници, когато започва да тренира за маратона. Йънг посочва Джаред Уорд, бивш съотборник от УБЙ, който заема шесто място на летните Олимпийски игри в Рио през 2016 г., като човека, оказал решаващо влияние в живота му. „Джаред е страхотен пример не само за атлет, но и за това как да живееш и да бъдеш добър съпруг и баща.“ Треньорът Айстоун добавя, че Йънг и Манц сега са наставници на по-младите си съотборници, които идват след тях, като например Кенет Рукс и Джеймс Кориган, които ще се състезават в Париж през 2024 г. в дисциплината бягане с препятствия за мъже.
„Харесва ми това, че бягането по същество руши тялото на човек на единия ден, за да може той да се промени и да стане по-добър бегач на следващия – разсъждава Йънг. – Ние сме тук, в този живот, за да се учим и да израстваме. Тук сме, за да разтягаме и рушим духовните си тела почти всеки ден, за да се променяме и да ставаме по-добри благодарение на това. Но това няма да се случи за една нощ. При бягането става буквално стъпка по стъпка. Същото е и с Евангелието.“
Манц добавя: „В хода на този процес човек открива радостта както от бягането, така и от живота според Евангелието. Много хора не биха разбрали защо обичам да живея според Евангелието или защо обичам да бягам. Но онези, които наистина се посвещават на едното или другото, откриват истинската радост, която идва с него“.
Йънг и Манц ще се състезават в мъжкия маратон в Париж в събота, 10 август.