Расови взаимоотношения

Вече повече от 30 години Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ръкополага в свещеничеството членове от африкански произход.

Това е важно събитие в църковната история с последици не само за членовете в Съединените Щати, но и целия свят.

Ентусиазмът, с който е посрещната промяната в тази практика на Църквата от страна на нейните членове, се забелязва от мнозина. Кен Уудуърд, религиозен журналист за списанието Нюзуийк, пише следното в изданието от 19 юни 1978 г.:

Откровението изненада пешеходците, разхождащи се по обяд в Солт Лейк Сити. Един човек, който бе настроил портативното си радио на станция на Църквата, развълнувано извика към работещите в централата на църквата:  „Току-що съобщиха, че чернокожите могат да получават свещеничеството!” Джеймс Доусън, един от двамата чернокожи в прочутия Мормонски хор на Табернакъла, казал на свои приятели светии: „Вярата ми е усилена и се чувствам много щастлив”.

На други места развълнувани белокожи и чернокожи членове на Църквата се обаждат един на друг, свирят с клаксоните на автомобилите си по улиците и се събират на групи, за да обсъдят известието, което е дошло тъй неочаквано, следвайки едно значимо духовно преживяване на тогавашния президент на Църквата, Спенсър У. Кимбъл, и неговите съмишленици апостоли.

Уудуърд от „Нюзуийк” изказва предположението, че следващите стъпки най-вероятно ще включат създаване на конгрегации от чернокожи под ръководството на чернокожи старейшини.

Предположението на Удуърд е показателно за тогавашното общество. Дори и през 1978 година, десетилетие след движението за граждански права, което променя облика на Америка, поклонници от множество църкви из цялата страна остават разделени. Повечето чернокожи все още се събират с чернокожи, а белите с бели. Само някои ръкоположени чернокожи служители проповядват на конгрегации от бели хора, а други форми на дискриминация продължават да доминират години наред.

Подобно нещо обаче никога не се е случвало в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Никога не е имало политика за разделение на конгрегациите. Когато са се събирали мормони от различен етнически и расов произход, то те са съумявали да извършват богослуженията си заедно, както сочи историята на Църквата. Много преди 1978 г. чернокожите са били кръщавани като членове, проповядвали са от амвона и са се молили сред многобройни конгрегации от бели хора — като за никоя от тези прояви не е бил нужен свещенически сан.

След съобщаването на промяната през юни 1978 г., Църквата веднага започва да ръкополага активни чернокожи мъже, членове на Църквата, в сан свещеници, където и да са се намират по света. Първият храм в Африка е построен в Южна Африка през 1981 г., по-късно се освещават и още два — в Гана и Нигерия. 

Едно заглавие във Вашингтон Поуст от 2007 г. споменава „новото лице на глобалното мормонство”. Ню Йорк Таймс отбелязва в статия от 2005 г., че една нова сграда на Църквата в града е с „една от най-расово интегрираните конгрегации в Харлем (най-чернокожия квартал в Ню Йорк) с равен брой бели и чернокожи поклонници”.

Сред тези в общи линии положителни медийни отзиви, се срещат някои изключения, особено по време на разгорещената предизборна кампания.

Ахмад Корбит, американец от африкански произход, който е президент на кол (подобно на епархия) в Ню Джърси казва, че от време на време появяващите се обвинения в на Църквата в расизъм, трябва да бъдат „видени в истинската им светлина”.

„Смятам, че за всеки е чсно как хората казват неща с политически цели, които просто не отговарят на фактите”, казва Корбит.

Корбит ръководи един от расово разнообразните колове на Църквата. Въпреки че по-голяма част от членовете са белокожи, дванадесетте конгрегации под негово ръководство приветстват хора с всякакъв етнически произход.  Събранията в три от неговите конгрегации се водят на испански, а тричленното президентство, на което Корбит е начело, се допълва от един бял съветник и един съветник от остров Тонга.

„Всеки който твърди, че Църквата е расистка, не говори от опит и няма никаква представа на расова хармония се радваме като едно голямо църковно семейство” казва Корбит. „Вероятно някои наши чернокожи членове са имали неприятни преживявания тук и там в нашата 13 и половина милионна църква.  Но от множеството събрания с членове и ръководители на Църквата на различните нива през годините, аз лично никога не съм се сблъсквал с нещо дори наподобяващо расизъм”.

Тони Паркър, друг американски президент на кол с африкански произход, ръководи девет конгрегации в района на град Атланта, като начело на една от тези конгрегации стои чернокож епископ. Паркър е член в мормонската вяра за повече от 25 години.

„Аз съм по-добър човек днес, отколкото бях преди”, твърди той. „Изпитвам по-добри чувства към себе си. Това бяха години на лично израстване и обогатяване”.

Паркър казва, че има много прост отговор за критиците на Църквата.  „Всеки, който смята Църквата за расистка, просто трябва да дойде и да прецени за себе си. Те могат да седнат в Църквата и да понаблюдават, както и да разговарят с членовете”.

Запитан дали някога е чувал неуместен коментар от друг светия от последните дни, Паркър отговаря: „Преживяванията ми са били почти винаги положителни. Разбира се, че е имало неравности тук и там по пътя, но нищо което да повлияе на личните ми убеждения.