Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е организирана на 6 април 1830 г. във Файет, щата Ню Йорк. С разрастването на Църквата, нови обърнати във вярата се събират в Охайо и Мисури. Светиите от последните дни в Къртланд, Охайо биват подложени на преследвания, а тези в Мисури биват принудени от гневни шайки да се местят от град в град. След като са изгонени от Мисури през 1839 г., членовете на Църквата се събират в Илинойс и създават процъфтяваща общност в заблатен район край река Мисисипи. Обаче след седем години отново биват принудени да напуснат домовете си. Водени от Бригъм Йънг, тези пионери изминават 2 000 км на запад до долината на Солт Лейк.
- Първият храм, построен от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, се намира в Къртланд, Охайо. Въпреки приблизителната му стойност от 40 000— щатски долара, равняващи се на приблизително 750 000 долара днешни пари — членовете на Църквата са решени да построят храм. Често се случва след като са мъжете са работили цял ден на строежа, през нощта да вардят построеното от шайки. Когато през 1836 г. храмът е почти завършен, дарени стъклени и порцеланови сервизи биват натрошени и сложени в мазилката, за да му се придаде блестящ вид.
- Под ръководството на Джозеф Смит, седем мисионери отплават до Ливърпул, Англия, и организират Британската мисия през 1837 г. След девет месеца проповядване в църкви, зали под наем или от врата на врата, там се обръщат във вярата близо 2 000 души. Когато през 1863 г. 800 члена на Църквата се събират да пътуват до Америка на кораба „Амазон”, британският писател Чарлс Дикенс се качва на кораба за да наблюдава. Отбелязвайки тяхната подреденост и организация, той отбелязва, че новите мормони могат да се сравнят с „елита и цвета на Англия”.
- През 1838 г. губернаторът на Мисури Лилбърн У. Богз издава позорната “Заповед за изтребление”. Тя е резултат на преувеличени сведения за инциденти между светиите от последните дни и живущите в Мисури преди тяхното идване. Тя гласи, че “мормоните трябва да бъдат третирани като врагове и да бъдат изтребени или изгонени от щата, ако това е нужно за общественото благо”. Макар и да не е прилагана след средата на 19-и век, тя е официално отменена чак през 1976г. — 138 г. след издаването й.
- След като членовете на Църквата са принудени да напуснат Охайо и Мисури, те се установяват в Комърс, Илинойс — заблатен район край един завой на река Мисисипи. Градът бива преименуван Наву през октомври 1839 г., като името произлиза от дума на иврит, означаваща нещо приятно или красиво, или място на спокойствие и красота. Когато светиите от последните дни започват да се събират в тяхното ново убежище, населението на града нараства до около 12 000 жители. Наву бързо се превръща в голям търговски център, конкуриращ Чикаго по големина.
- С растежа на Наву нараства и съпротивата на шайките. Светиите от последните дни построяват храм в Наву, но когато идва времето да бъде осветен, те отново са принудени да напуснат своите домове. Храмът бива изоставен, осквернен от тълпи и по-късно опустошен от пожар през 1848 г. Век и половина по-късно храмът в Наву е построен отново по оригиналните чертежи и е осветен през юни 2002 г. от тогавашния президент на Църквата Гордън Б. Хинкли. От февруари до септември 1846 г. мнозинството от членове на Църквата са принудени на напуснат домовете си в Наву. Повечето от тях минават по една улица, която днес понякога се нарича „Улица на сълзите”. Поради силно застудяване, водите на широката река Мисисипи замръзват, позволявайки на няколко хиляди членове на Църквата да я пресекат пеша или с фургони. Много от водещите си дневници наричат това замръзване чудо, макар един от тях да отбелязва остроумно: „това чудо едва не замрази няколко хиляди светии”.