Mormon Newsroom
Съобщения за медиите

С нарастването на случаите на COVID-19 един бивш помощник-историк на Църквата споделя уроци от миналото

От Сара Джейн Уийвър Church News

От най-ранните дни на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни членовете са преминавали през болести и пандемии, казва историкът Ричард Е. Търли-мл.

Бившият помощник-историк на Църквата и директор на отдел Връзки с обществеността на Църквата казва, че ранните светии от последните дни са правили всичко по силите си, за да предотвратят или излекуват болестите.

Едно от нещата, които научаваме за болестта COVID-19 е, че има някои прости неща, които може да се правят, и намирам за удивително, че примерите от миналото показват ръководители на Църквата, които често жертват собственото си удобство, а в някои случаи и здравето си, за да помагат на другите“ – казва той.

След като случаите от COVID-19 започнаха да се увеличават по целия свят, а Първото президентство насърчи членовете да използват предпазни маски и да бъдат ваксинирани, Търли се обърна към Church News за уроците от миналото. „Историята, подобно на всички предмети, няма особена ценност, освен ако не бъде използвана по начин, от който има някаква полза“ – каза той.

Той сподели един обзор за това как са реагирали на минали пандемии ранните и съвременните ръководители на Църквата:

  • Между 1811 и 1814 г. семейството на Джозеф Смит-ст. и Луси Мак Смит се сблъсква с голяма епидемия от тиф, която засяга хората в долината Кънетикът Ривър, където живеят и те, каза Търли. Всичките седем деца на семейство Смит се разболяват от него – казва той. – Джозеф (младши) боледува особено тежко. В крайна сметка биват засегнати краката му от нещо, което днес наричаме остеомиелит. Джозеф претърпява експериментална операция, която спасява крака му и живота му.

  • През март 1832 г., когато осиновените от Джозеф и Ема близнаци се разболяват от шарка, Джозеф и Ема правят всичко по силите си, за да се грижат за тях, „когато една тълпа нахлува в къщата, извлича навън Джозеф, съблича му дрехите, пребива го и го намазва с катран и перушина“. Няколко дни след това момчето им близначе почива от усложнения от шарка, вероятно влошени от стреса на това нападение.

  • В края на 20-те години на 19-и век по света плъзва епидемия от холера. Първият брой на вестника на Църквата, Evening and Morning Star (Вечерница и Зорница), посвещава значително място на пандемията. „Църковният печатар, Уилям У. Фелпс, заявява: „Ако някога епидемия е плъзвала в мрака или унищожение е идвало по пладне, сега е моментът“ – казва Търли. „В един следващ брой той заявява: „Ако мислим правилно, от потопа насам Господ не е изпращал епидемия или унищожение по цялата земя по едно и също време, обаче холерата дава тържествен знак на чудещия се свят, че това ще се случи“. Търли заявява, че болестта опустошава членовете на Църквата в продължение на десетилетия. По време на лагера на Израил, наричан още Сионов лагер, Джозеф Смит и други биват поразени от болестта и 13 участници в Сионов лагер умират.

  • През 1839 г., докато Джозеф Смит и други ранни светии от последните дни заселват Наву, те биват нападнати от малария, една болест, наричана от центровете за контрол и превенция на заболявания „един от най-тежките проблеми за общественото здраве по целия свят“. Търли казва, че Джозеф и съпругата му Ема превръщат дървената си къща в болница за онези, които са болни, рискувайки собственото си здраве.

  • В края на 40-те и по-голяма част от 50-те години на 19-и век холерата засяга членовете на Църквата, особено керваните, пътуващи към долината на Соленото езеро, за да се присъединят към ранните светии от последните дни. За да се намалят или предотвратят епидемии, президентът на Църквата, Бригъм Йънг, пише на „ръководителя, контролиращ имиграцията и го упътва да пренасочва керваните далеч от Ню Орлийнс, към източните пристанища или да пътуват през тези периоди от годината, когато холерата не бушува“ – казва Търли.

  • По време на грипната пандемия през 1918 и 1919 г. Църквата предприема стъпки, за да се предотврати разпространението на болестта, включващи отменяне или редуване на събрания. Първото президентство упътва семействата да се грижат сами за себе си, при възможност, освобождавайки работниците на Червения кръст да помагат на други хора. „По-рано, през 1912 г. ръководителите на Църквата дават указание да се премине от обща чаша за причастието, която е била традиция от началото на Църквата, към индивидуални чашки за причастие, но местните конгрегации донякъде се забавят при следването на това указание. Грипната епидемия ускорява този преход“ – казва Търли.

  • Мнозина биват засегнати от полиомиелит през средата на 20-и век, в това число и Бойд К. Пакър, който по-късно става президент на Кворума на дванадесетте апостоли. Той страда от последиците на болестта през целия си живот. През 1956 г. Първото президентство публикува писмо, насърчаващо ваксинирането на мисионерите. В последния абзац президент Дейвид О. Макей, президент Стивън Л. Ричърдс и президент Дж. Рубен Кларк пишат: „През последните години имахме множество трагични случаи на полиомиелит в мисиите и сме уверени, че мисионерите и техните родители ще намерят за разумно да вземат всички предпазни мерки, за да се избегнат трагедии от този вид“.

  • През 1976 г., когато по света вилнее свински грип, Първото президентство издава още една директива, насърчаваща членовете на Църквата внимателно да обмислят потенциалните ползи и рискове от това да бъдат ваксинирани. В последния абзац те пишат: „Поради всеобхватното естество на тази имунизационна кампания и голямата цена, свързана с нея, на отделни места се търсят доброволци, които да помагат при осъществяването на ваксинацията. Членовете на Църквата, които са технически квалифицирани и които изпитват желание да помогнат, са насърчени да помогнат в общността с това, с което могат за тази кампания за имунизация против грип“.

  • През 1978 г. Първото президентство издава директива, която изразява загриженост, че родителите не имунизират децата си срещу детски болести. Първото президентство пише: „Силно сме загрижени за това, че чуваме, че все повече деца не са имунизирани срещу предотвратими детски болести. … Ние насърчаваме членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни да предпазват децата си чрез имунизация“.

В заключение, Търли казва: „Историята, подобно на всички предмети, няма особена ценност, освен ако не бъде използвана по начин, от който има някаква полза, а аз мисля, че проучването, което направих за историята на епидемиите през годините, ме убеждава, че ще имаме полза да се учим от историята“.

Бележка за стил на писане:Когато пишете за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, моля използвайте пълното име на Църквата при първото й споменаване. За повече информация как да използвате името на Църквата, моля посетете нашето онлайн ръководство за стил на писане. »Ръководство за стил на писане.