Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е официално организирана през 1830 г. в малка дървена къща в северната част на щата Ню Йорк.
Били са необходими 117 години — до 1947 г. — за да нарасне от първоначалните 6 члена до 1 милион. Мисионерите са били характерна черта на Църквата от най-ранните й дни; те се разпръскват из Америка и Канада, а през 1837 г. извън Северна Америка -- в Англия. Не след дълго, мисионерите започват работа в континентална Европа, далечна Индия и Тихоокеанските острови.
Членовете стават два милиона само 16 години по-късно, през 1963 г., три милиона след още осем години. Този ускорен растеж продължава, като един милион нови членове се присъединяват на всеки три години. Растежът идва както от нови покръствания, така и от естествения прираст от новородени деца.
Броят на членовете на Църквата днес е над 14 милиона.
1 / 2 |
Последствията от този бърз и устойчив растеж се виждат на много места по света, където Църквата реализира програмите си. Създадените на географски принцип конгрегации, известни като райони, периодично се делят, понеже стават твърде големи за администриране и да се събират за богослужение в една сграда. Нови сгради отварят врати средно почти всеки ден от годината за да приемат нарастващия брой членове.
По сведения на Националния Съвет на Църквите в САЩ, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е втората по бързина на нарастване в САЩ. Предвид нарастващия брой, Църквата предупреждава да не се обръща прекалено внимание на статистиката на растежа. Църквата не прави статистически сравнения с другите църкви и не твърди, че е най-бързо растящата християнска деноминация, макар чести статии медиите да твърдят това. Такива сравнения рядко отчитат множество сложни фактори, като например процент на активност, процент на смъртност, начина по който се регистрират или броят членовете, и кои критерии определят дали даден човек е член. Темповете на растеж също така се различават значително в различните части на света. Освен това много други фактори допринасят за силата на Църквата, по-специално предаността и отдадеността на членовете й.