Президент Монсън служи като 16-ти Президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни от 3 февруари 2008 г. Той служи като съветник в Първото Президентство на Църквата от 10 ноември 1985 г. На 12 март 1995 г., той е отделен като първи съветник на президент Гордън Б. Хинкли. Преди това, на 5 юни 1994 г., е призован като втори съветник на президент Хауърд У. Хънтър, а на 10 ноември 1985 г., като втори съветник на президент Езра Тафт Бенсън. Подкрепен е като член на Кворума на дванадесетте апостоли на 10 октомври 1963 г. на 36 годишна възраст.
Президент Монсън служи като президент на Канадска мисия на Църквата със седалище Торонто, Онтарио, от 1959 до 1962 г. Преди това той служи в президентството на кол Темпъл Вю в Солт Лейк Сити, Юта, и като епископ на Шести-Седми район в този кол.
Роден в Солт Лейк Сити на 21 август 1927 г., Президент Монсън е син на Г. Спенсър и Гладис Конди Монсън. Той учи в държавни училища в Солт Лейк и почетно завършва Университета на Юта през 1948 г., като получава степен по бизнес управление. Работи по аспирантурата си и служи като член на Факултета по бизнес към Университета на Юта. По-късно получава магистърската си степен от Университета Бригъм Йънг. През април 1981 г. Университета Бригъм Йънг присъжда на президент Монсън степента доктор по право хонорис кауза. През юни 1996 г. Солт Лейк Къмюнити Колидж му присъжда почетната докторска степен по художествена литература. Той получава почетната образователна степен доктор по бизнес от Университета на Юта през май 2007 г. През май 2009 г. му е връчена почетна образователна степен доктор по комуникации от Университета Юта Вали и почетна докторска степен по обществена служба от Университета на Южна Юта. През април 2010 г. получава почетна докторска степен по хуманитарни науки от Щатския Университет Уебър. През май 2011 г. получава почетна докторска степен по хуманитарни науки от Щатския Колеж Дикси в Юта. Той е член на Алфа Капа Пси, почетно бизнес братство.
Президент Монсън служи в американските военноморски сили към края на Втората световна война. На 7 октомври 1948 г. сключва брак с Франсиз Бевърли Джонсън в храма Солт Лейк. Те стават родители на три деца и баба и дядо на осем внука и седем правнука.
В своята работа президент Монсън изгражда изтъкната кариера в областта на публикуването и отпечатването. Той постъпва на работа в Дезърет Нюз през 1948 г., където служи като директор на рекламния отдел на този вестник и на корпорацията „Вестникарска агенция”. По- късно той заема поста ръководител продажби към Дезърет нюз прес, която е една от най-мащабните търговски печатни компании в Западна Америка, като достига до ниво главен директор, на която и позиция служи, когато е призован в Кворума на Дванадесетте през 1963 г. В продължение на дълги години той служи като председател на борда на корпорация Дезърет нюз пъблишинг. Президент Монсън в миналото заема длъжността президент на Печатната индустрия на Юта и е бивш член на борда на директорите на Американските печатни индустрии.
Имайки значителен опит в сферата на бизнеса, в течение на много години президент Монсън служи като член на бордовете на няколко видни компании и индустрии. Понастоящем той служи като председател на Борда по образование на Църквата и Борда на попечителите.
От 1969 г. президент Монсън служи като член на Националния изпълнителен борд на Бойскаути на Америка.
Президент Монсън членува в Асоциацията на директорите по продажби в Юта, Рекламния и Обменния клуб на Солт Лейк.
В течение на много години Президент Монсън служи като член на Борда на управлението на университети и колежи в щата Юта, който е органът, управляващ висшето образование в щата Юта. Също така той заема поста чиновник в Асоциацията на бившите възпитаници на Университета на Юта.
През декември 1981 г. президент Роналд Рейгън назначава президент Монсън да служи в Президентския отряд за подпомагане на инициативи в частния сектор. Той работи на този пост до декември 1982 г., когато задачите на отряда са изпълнени.
Президент Монсън получава почетната награда за бивши възпитаници на Университета на Юта през 1966 г. Той също така бива награден със Сребърен бобър, награда на Бойскаути на Америка, през 1971 г., а през 1978 г. получава престижната награда Сребърен бизон и най-значителната международна награда на скаутите -- Бронзов вълк (1993 г.), както и наградата Сребърна лисица от канадските скаути (2011 г.). През 1997 г. той получава наградата Войник от народното опълчение от страна на Националната гвардия на Юта, също и наградата Примерно мъжество на Университета Бригъм Йънг. През 1998 г. на него и на сестра Монсън се присъждат награди за цялостна хуманитарна служба от Сестрите на милосърдието от Сейнт Джозеф Вила. През 2000 г. година му се присъжда наградата Джозеф и Хайръм Смит като „комуникатор на годината” от църковното общество на връзки с обществеността. През 2005 г. той получава наградата „Завет и живот”, присъдена от Фондацията за изследвания на сърдечни и белодробни заболявания, която е част от Фондацията Дезърет. През 2007 г. е удостоен с наградата за световна хуманитарна помощ на клуб Ротари. Той получава награди от Комитета по мениджмънт на Университета Бригъм Йънг.