Религиозни ръководители и учени, представящи 14 вероизповедания от 23 страни, се събраха във Ватикана на 17-19 ноември 2014 г. на историческа среща с домакин Католическата църква с цел обсъждане на взаимното допълване на мъжа и жената в брака.
Президент Хенри Б. Айрингот Първото Президентство представлява Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и отправи своето обръщение на срещата на 18-ти ноември. Той беше придружен от старейшина Л. Том Пери от Кворума на дванадесетте апостоли и епископ Жералд Косе от Председателстващото Епископство.
Моля, прочетете целия текст на обръщението на старейшина Айринг:
Взаимното допълване на мъжа и жената
Международна религиозна среща
гр. Ватикан
18 ноември 2014 г.
Президент Хенри Б. Айринг първи съветник в Първото Президентство Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни
Свидетел
Да станем едно
Благодарен съм, че съм поканен да бъда свидетел на тази среща. Изключително благодарен съм за възможността да дам свидетелство, че мъжът и жената, свързани в брачен съюз, притежават великата сила да създават щастие както за себе си, така и за своето семейство и за хората около тях.
Аз съм свидетел на силата на мъжа и жената, свързани в брачен съюз, за създаване на щастие за тях и за семейството им. Доказателството, което предлагам, е лично, но смятам, че споделеното от мен може да предизвика спомени от това, което сте виждали и е реалност извън опита на само една двойка и само едно семейство.
Свидетелството, което предлагам, започва още, когато бях несемеен мъж, живеещ сам с моето семейство наблизо. Мислех си, че съм доволен и щастлив. Бях докторант в университета Харвард в Кембридж, Масачузетс. Моята докторантура вървеше добре, служих на околните чрез моята църква и намирах време да играя често тенис.
Задание от църквата ме отведе на една сутрешна среща в малка горичка в Ню Хемпшир. След края на срещата забелязах в тълпата една млада жена. Никога не я бях виждал преди това, но почувствах, че тя е най-добрия човек, който бях виждал. Тази вечер тя присъстваше на нашето църковно събрание в Кембридж. Една мисъл дойде в ума ми с голяма сила: "Ако можеше само да бъда с нея, щях да бъда всяко добро нещо, което някога съм искал." Казах на мъжа до мен: "Виждаш ли онова момиче? Бих дал всичко да се оженя за нея."
Ние се оженихме една година след като я видях за първи път. Сватбената церемония се състоя в храм на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Думите, казани по време на церемонията, включваха обещание, че можем да бъдем съпруг и съпруга за този живот и за вечността. Обещанието включваше, че каквито и потомци да имаме, те ще бъдат запечатани за нас във вечността, ако ние живеем достойно за това щастие. Беше ни обещано, че след този живот можем да продължим да се наслаждаваме на изпълнените с обич семейните отношения, създадени в този живот.
Аз и съпругата ми вярвахме в тези обещания и искахме това щастие. Така че ние действахме по такъв начин, че да можем да осъществим това в различните обстоятелства на живота. Имаше болести и здраве, трудности и благополучие, раждането на шест деца и 31 внуци и на деня, в който пристигнах тук, ми беше съобщено, че имаме първото си правнуче. Въпреки всички промени, имаше някои неща, които не се промениха от този сватбен ден отпреди 52 години.
Най-чудното нещо за мен е осъществяването на тази надежда, която изпитах в деня, когато срещнах съпругата ми. Аз се превърнах в по-добър човек, докато обичах и живеех със съпругата ми. Ние се допълвахме взаимно отвъд всичко, което бих могъл да си представя. Нейната способност да се грижи за другите нарастваше в мен, докато ставахме едно цяло. Моята способност да планирам, ръководя и напътствам в нашето семейство нарастваше в нея, докато ставахме едно в брака. Сега осъзнавам, че ние сме нараствали заедно в едно - бавно насърчавайки и оформяйки се един друг година след година. Получаването на сила един от друг не намали нашите лични дарби.
Нашите различия се обединяваха, тъй като бяха предназначени да създадат едно по-добро цяло. Вместо да ни отдалечат един от друг, нашите различия ни обвързаха заедно. И най-важното, нашите уникални способности ни позволиха да да се превърнем в партньори с Бог в създаването на човешки живот. Щастието, идващо от това да бъдем едно цяло, изгради вяра в децата и внуците ни, че бракът може да бъде постоянен източник на удовлетворение за тях и техните семейства.
Виждали сте достатъчно нещастие в различни бракове и семейства, за да попитате защо някои бракове създават щастие, а други - нещастие. Много фактори оказват влияние, но за мен има един от най-голямо значение.
Където има егоизъм, естествените различия между мъжете и жените много често разделят. Където егоизмът не съществува, различията се превръщат във взаимно допълващи се и осигуряват възможности за помощ и изграждане един друг. Съпрузите и членовете на семействата могат да се насърчават един друг и да се повдигат взаимно, ако обръщат повече внимание на интересите на другите, отколкото на своите собствени.
Ако липсата на егоизъм е ключът към взаимно допълващ се съюз между мъжа и жената, ние знаем, че трябва да помогнем в създаването на възраждане на успешните бракове и семеен живот.
Трябва да водим хората към вяра, че те могат да заменят своя вроден егоизъм с дълбоки и неспиращи чувства на милосърдие и доброта. С тази промяна, и само тогава, хората ще успеят да правят ежедневни неегоистични жертви, необходими за щастлив брак и семеен живот - и да го правят с усмивка.
Необходимата промяна е по-скоро в сърцата на хората, отколкото в техните умове. Най-убедителната логика няма да бъде достатъчна, ако не успява да смекчава сърца. Например, важно е мъжът и жената да бъдат верни на съпрузите и семействата си. Но в разгара на изкушението да предадеш доверието им, само изключително силни чувства на обич и привързаност ще бъдат достатъчни.
Това е причината, поради която следните насоки са включени в "Семейството: прокламация към света", публикувана през 1995 г. от Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни:
"Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца. “Ето, наследство от Господа са чадата” (Псалми 127:3). Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди, да ги учат да се обичат и да си служат, да съблюдават заповедите Божии и да бъдат граждани, спазващи закона, където и да живеят. Съпрузите и съпругите, майките и бащите ще бъдат отговорни пред Бога за самоосвобождаването си от тези свои задължения.
Семейството е постановено от Бог. Бракът между мъжа и жената е съществен елемент в Неговия вечен план. Отредено е децата да се раждат в рамките на брачната връзка и да бъдат отгледани от баща и майка, които изцяло почитат брачните завети. Щастието в семейния живот е най-вероятно да се постигне, когато се гради върху ученията на Господ Исус Христос. Успешните бракове и семейства се установяват и се поддържат върху принципите вяра, молитва, покаяние, прошка, уважение, обич, състрадание, работа и благотворни развлекателни дейности. По божествена промисъл бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори. Недееспособност, смърт или други обстоятелства могат да изискват индивидуално приспособяване. Роднините трябва да оказват помощ при необходимост."[1]
Това са неща, които хората трябва да направят за нас, за да има възраждане от щастливи бракове и семейства. Такова възраждане ще изиска хората да се стремят към идеала - и да продължават да опитват, дори когато щастливият резултат идва бавно и високи гласове се присмиват на усилията.
Ние можем и трябва да стоим зад и да защитаваме брачната институция между мъжа и жената. Професор Лин Уордъл казва: "Задачата, пред която сме изправени, не е за войници само за лятото или за уикенда, които имат желание да работят само за сезона и след това се отказват".[2] Гордън Б. Хинкли, бивш президент на Църквата, отправя подобен съвет, заедно с насърчението: "Не можем да предизвикаме голяма промяна за ден, месец или година. Но с достатъчно усилия, можем да започнем промяна с едно поколение, и да постигнем чудеса в следващите две поколения.[3]
Днес повече от един милион членове на нашата църква в Щатите събират семействата си всеки ден за молитва. Четиридесет и една хиляди (41 000) семейства в Мексико четат Писанията заедно между един и три пъти седмично. Седемдесет хиляди (70 000) семейства в Бразилия се събират два или три пъти в месеца за вечер на молитва, почитане и четене на Писанията.[4]
Това са малки цифри, когато се замислим за милионите родители и семейства, за които се грижи Небесният Отец в този свят. Но ако тези семейни взаимоотношения се предадат само на няколко поколения, щастието и мирът ще нарастват многократно сред Божието семейство по света.
Когато се опитваме да изградим и насърчим верни и изпълнени с обич бракове, в които мъжете и жените стават едно цяло и се грижат за семействата си, Господ ще умножи нашите усилия. Когато се обединим в това дело, аз ви обещавам напредък към този щастлив резултат. В името на Исус Христос, на когото служа и чийто свидетел съм, амин.
[1] "Семейството: прокламация към света", Ensign, ноем. 2010 г., с. 129; lds.org/topics/family-proclamation?lang=eng.
[2] Lynn D. Wardle, “The Attack on Marriage as the Union of a Man and a Woman,” North Dakota Law Review, vol. 83:1387.
[3] Гордън Б. Хинкли, Standing for Something 2000 г., с. 170.
[4] LDS Church Research Information Division, Member Trends Surveys, 2005–2013; LDS Publishing Services; Richard J. McClendon and Bruce A. Chadwick, “Latter-day Saint Families at the Dawn of the Twenty-First Century,” in Craig H. Hart, et al., eds., Helping and Healing our Families (2005).