Ръководителят на местната конгрегация на светиите от последните дни се нарича епископ (или президент на клон при по-малобройни конгрегации). Епископът е носител на свещеничеството и е ръкоположен за службата на епископ от по-висш ръководител на Църквата. Той сам си изкарва прехраната и не получава заплащане под каквато и да била форма за своята служба в Църквата. Макар че няма зададен период за служба, обикновено епископът служи на конгрегацията за около 5 г., след което той се връща в конгрегацията като обикновен член или му се възлага друга отговорност извън конгрегацията.
Останалите носители на свещеничеството подкрепят епископа в неговите задължения; той се подпомага от двама съветници. Освен това епископът получава съдействие от съвета на района, състоящ се от мъже и жени, които имат други важни отговорности към членовете, млади и възрастни.
Някои служби в конгрегацията трябва се изпълняват от носител на свещеничеството, като нпример благославяне символите на причастието - тялото (хляба) и кръвта (водата), даването на благословия на болни или кръщение на друг член във вярата. Само достойни мъже, членове на Църквата, стават носители на свещеничеството.
Отговорности като изнасяне на проповед пред конгрегацията или казването на официални молитви от името на конгрегацията не изискват свещеничество и се споделят по равно между мъже и жени.
Липсата на платени свещеници на ниво конгрегация може би е една от причините традицията на доброволност да е твърдо установена в общностите на светиите от последните дни. От всекиго се очаква да помага, не съществува постоянен сан на старшинство при местните ръководители. Човек, който служи като епископ днес, другата седмица може да бъде обикновен слушател в някой клас, бидейки обучаван от човек, който преди това му е бил помощник.
Не съществува и строга йерархия при свещеничеството. Почти всички активни в Църквата мъже са ръкоположени в сан старейшина или висш свещеник. Тези мъже се събират за седмично обучение в групи, наречени кворуми, и са организирани да посрещат колективно някои нужди, като грижи за бедните или подпомагане на семейства с един родител.