Тема

Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос

Откакто е публикувана за пръв път през 1830 г., Книгата на Мормон е изцяло преведена на 82 езика, като общият брой на отпечатаните екземпляри е повече от 150 милиона. Тя е описана като „крайъгълният камък” на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. От самото начало членовете на Църквата я приемат като свято писание.

Това не означава, че за членовете на Църквата Книгата на Мормон замества Библията като свято писание. Библията и Книгата на Мормон се използват заедно при проповядване и при лично изучаване.

Светиите от последните дни също считат Книгата на Мормон за летопис на древноамерикански цивилизации.

Според този летопис, една от тези цивилизации произлиза от човек, наречен Лехий, който напуснал Ерусалим заедно със своето семейство около 600 г. пр. Хр. Оттам те са пътували до морето, построили кораб и прекосили океана до бреговете на Америка.

След пристигането им в Новия Свят, между тях се възникват неразбирателства, които довеждат до разделяне на семейните групи и създаването на кланове, които с течение на времето довеждат до образуването на два враждуващи народа. През хилядата години след това последват конфликти, които накрая причиняват загиването на един от тези народи.

В контекста на този разказ има много пророчества и свидетелства за Исус Христос като Спасител на света, включително едно славно посещение на възкръсналия Исус при живеещите в Новия Свят.

В Книгата на Мормон е записано, че по време на Своето служение сред народа на древна Америка, Христос е установил Своята църква там, така както направил в Стария Свят.

Според летописа, хората живели в единство и благоденствие в продължение на почти 200 г. след посещението на Христос.

След това, с течение на времето, много хора започват да изоставят Христовите учения. Порочността и безбожието започват да вземат превес сред тях и една унищожителна война води до загиването на цял един народ.

Книгата на Мормон разказва как тези събития са били старателно записани върху метални плочи. Отговорността за воденето и допълването на този летопис, започнат от първите хора, напуснали Ерусалим, е предавана от поколение на поколение.

Един от последните хора, които са водили и съхранявали този летопис, е един древен американски пророк, наречен Мормон, който съкращава тези летописи, водени в продължение на векове в един по-сбит разказ, след което го записва върху плочи от злато.

Този съкратен летопис е предаден от Мормон на сина му Мороний, последният оцелял от своя народ, който в края на живота си заравя тези плочи в един хълм, намиращ се на място, което след векове се намира в северната част на щата Ню Йорк.

Светиите от последните дни вярват, че именно на този хълм, който днес се нарича Кумора, близо до гр. Палмира, щата Ню Йорк, през 1823 г. Мороний се завръща като ангел, за да заведе юношата Джозеф Смит при скритите плочи. По-късно Джозеф Смит основава Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Ранната история на Църквата отбелязва, че Мороний дава за известно време тези плочи на Джозеф Смит, който позволява на трима души да ги видят, а след това на други осем други да ги държат в ръцете си. Писмените свидетелства на тези очевидци се намират след въведението към Книгата на Мормон.

Джозеф превежда тези плочи за около 3 месеца, след което ги връща на ангела Мороний.  Книгата на Мормон е публикувана за първи път на английски език в Ню Йорк през 1830 г.

През 1851 г. Книгата на Мормон е преведена на датски език, първият превод на език, различен от английския. През 2000 г. Църквата отбеляза нов етап със 100-ния език, на който е преведена Книгата на Мормон, като това включва и английския. Пълен превод на книгата е публикуван на 81 езика, а на още 25 езика има преведени подбрани части. 

За поясняване и изтъкване целта на Книгата на Мормон, през 1982 г. се добавя подзаглавие. Пълното заглавие гласи „Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос.

В допълнение към превеждането на Книгата на Мормон, Джозеф Смит записва и други откровения, които получава от Бог. Много от тях се намират в две други книги, считани за съвременни свети писания, които са наречени Учение и Завети и Скъпоценен бисер.

Бележка за стил на писане:Когато пишете за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, моля използвайте пълното име на Църквата при първото й споменаване. За повече информация как да използвате името на Църквата, моля посетете нашето онлайн ръководство за стил на писане. »Ръководство за стил на писане.