В чест на Правата на човека

Тя е велико потвърждение за възможността да се преодолява конфликта чрез разум и добра воля.“ - Мери Ан Глендън

Мери Ан Глендън[1]

Преди шестдесет и шест години един документ благослови света, като постави нови хоризонти в човешките отношения. Това е Всеобщата декларация за правата на човека и тя представлява първият документ с подобен израз в света.

Ръководители от различни страни, култури, вероизповедания и политически системи се събраха, за да установят стандарти на хуманност, които се отнасят за всички, навсякъде. Встъпителните редове гласят, че „достойнството“ и „равните и неотменими права“ на „всички членове на човешкия род“ представляват „основа на свободата, справедливостта и мира в света“.[1]

Създадена в пепелта на Втората световна война и Холокоста, тази декларация осигурява всеобщ стремеж към развитие на „приятелски отношения между народите“[2] и към подчертаване на най-висшето и най-доброто в общата цивилизация тук на земята.

Защо са толкова важни правата на човека?

Всеки човек, независимо от своята религия, раса, пол или националност, притежава основни права, произлизащи само от това, че е човешко същество. Те включват правото на живот, свобода, сигурност, еднаква закрила от закона и свободата на мисълта, речта и религията.

Тези права на човека защитават слабите от злоупотребата на тиранията. Те действат като буфер или арбитър между отделния индивид и съсредоточаването на властта. Тези правила и принципи се борят с естествената склонност да доминираме един над друг. Правата на човека ни помагат да преминем отвъд вредната идея, че силата поправя всичко.

Силата на всеобщата декларация лежи не толкова в налагането на тези права, колкото в нейната роля на учител, който оформя идеали и подтиква към всеобщо добро. Правата на човека подкрепя нашите задължения един към друг и придава достойнство на това как работим, как почитаме Бог, как си взаимодействаме в нашите общности и как отглеждаме нашите семейства. Съответно, правата на човека допълват нашето гражданско и демократично участие. Права без отношения и отговорности не могат да отидат толкова далече.

Запазване на вярата индивидуално и колективно

Член 18 от декларацията е кратък, но въздействащ: „Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.“[3]

Свободата на религията не е само една абстрактна концепция, която се носи в ума на адвокатите и законодателите. Вместо това, тя се движи и развива в общата почва на нашия ежедневен живот. Можем да вземем нашите вярвания където и да отидем. Те определят кои сме ние и ни насърчават да ги споделяме с другите. Ние искаме да окажем влияние върху нашите общности и света около нас. По този начин нашият личен и обществен живот се преплитат. Всъщност незначителна свобода е да упражняваме и изразяваме своята вяра индивидуално в домовете си, но не и в отворената размяна на публичното пространство.

Наследството на всеобщата декларация

Създаването на правата на човека е постижение, с което трябва да се гордеем. Те играят важна роля в справянето с конфликтите и различията, толкова характерни за нашия плуралистичен свят. Те ни помагат да стоим на една и съща цивилизационна страница. Целите, които насърчават, облагородяват човешкото съществуване, вдъхновяват благоприличие и наблягат на отговорността.

Юридическият учен Мери Ан Глендън обяснява: „Всъщност всяка конституция в света, която има декларация за права е създадена по образец или е повлияна по някакъв начин от тези принципи, които са смятани за основополагащи“ в Всеобщата декларация на правата на човека.[4] Юридическите рамки и морални норми на страните по света са извлечени от този документ. Тя продължава да поставя международните отношения на по-равноправна основа.

Светът е много несъвършен в уважението си към правата на човека. Несправедливости и жестокости все още се случват, но всеобщата декларация спомага за тяхното предотвратяване, спиране или намаляване. Като всички неща, които си заслужава да запазим, правата на човека завинаги ще изискват нашата вяра и бдителност.