Въведение
През 1995 г. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни публикува „Семейството: прокламация към света“, която излага следните истини за брака:
Ние, Първото президентство и Съветът на дванадесетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, тържествено провъзгласяваме, че бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и че семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца. . . .
Семейството е постановено от Бог. Бракът между мъжа и жената е съществен елемент в Неговия вечен план. Отредено е децата да се раждат в рамките на брачната връзка и да бъдат отгледани от баща и майка, които изцяло почитат брачните завети.[1]
От публикуването на тази прокламация, бракът като институция е ставал обект на обществен натиск. В този натиск играе роля признаването от страна на няколко държави, щати и провинции на еднополовия брак – официален съюз между две лица от един и същи пол – като равен на традиционния. Въпреки това, Божиите цели при създаването на брачния съюз не са се променяли. Една от целите на този документ е да се препотвърди църковната позиция: бракът е законен съюз между един мъж и една жена.
Друга цел е да се препотвърди, че Църквата поддържа един неотклонен стандарт за сексуална моралност: интимните взаимоотношения са приемливи за Бог единствено между съпруг и съпруга, обединени в брачен съюз.
Трета цел е да се изложат причините, поради които Църквата защитава брака между един мъж и една жена като морално задължение. Противопоставянето от страна на Църквата срещу еднополовия брак се основава на нейните учения, както и на загриженост за последствията от него върху религиозните свободи, обществото, семействата и децата.
Четвърта цел на този документ е да се наблегне, че членовете на Църквата следва да подхождат към въпроса за еднополовия брак с уважение и вежливост, като се отнасят към всички хора с обич и човечност.
Жизнената важност на брака
Бракът е свещен и е бил постановен от Бог отпреди сътворяването на света. Исус Христос потвърждава божествените основи на брака. „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“[2]
Още от началото, святото естество на брака е тясно свързано със силата за създаване на потомство. След създаването на Адам и Ева, Бог им заповядва: „Плодете се, размножавайте се и напълнете земята“[3] и те създават деца, реализирайки първото семейство. Само при взаимодействието на мъж и жена съществува биологичната възможност за зачеване на деца. Тази сила за създаване на потомство – да се сътвори живот и се доведат Божиите духовни чеда в света – е свята и безценна. Злоупотребата с тази сила подкопава семейната институция.[4]
В продължение на хилядолетия, силните семейства са служили като основната институция за предаване на морални ценности и традиции на бъдещите поколения, като така се е поддържало съществуването на цивилизацията. През 1948 г. народите по света издават Всеобщата декларация за правата на човека, като потвърждават, че „семейството е основна и естествена клетка на обществото“.[5]
Бракът е повече от вид договореност между две лица, която прави официални техните чувства и определя взаимните им задължения. По-скоро бракът е основната институция при отглеждането на деца и обучаването им да станат отговорни възрастни. През вековете всякакъв вид социални устройства са признавали брака като основополагащ при поддържането на обществена стабилност и продължаване на живота. Независимо дали браковете се извършват като религиозни или граждански церемонии, в почти всяко общество те са били защитавани и поощрявани, основно за да се запазва и изгражда тази институция, която има толкова важна роля в отглеждането на децата и предаването на моралните ценности, на които се основава цивилизацията.
Истина е, че някои сключили брак двойки няма да имат деца, било то по избор или безплодие. Но въпреки това, отдаваният на брака специален статут е тясно свързан с неизменните сили и отговорности за създаване на потомство и вродените различия между половете. За разлика от това, еднополовият брак вече не се основава на пола – на биологичните реалности и взаимно допълващото се естество на мъжете и жените. Той измества традиционния брак и неговата важна роля при създаването на живот, възпитаването на ценности и изграждане на взаимоотношения между поколенията.
През изминалите десетилетия високият процент на разводите и извънбрачните раждания дадоха като резултат необикновено голям брой самотни родители. Голяма част от тези самотни родители са отгледали примерни деца. Въпреки това, задълбочените проучвания показват, че съпруг и съпруга, обединени в изпълнен с обич и отдаденост брак, по принцип осигуряват идеалната среда за защита, възпитаване и отглеждане на деца.[6] Това отчасти се дължи на различните полово обусловени качества и силни страни, с които съпрузите и съпругите допринасят в тази задача. Изтъкнат учен в тази сфера казва следното:
Социалните изследвания затвърждават идеята, че отглеждането на деца от родители с различен пол е важно за развитието им и че приносът на бащите при отглеждането е неповторим и незаменим. . . . Взаимното допълване на родителските подходи на мъжете и жените е нещо удивително и изключително важно за общото развитие на детето.[7]
Предвид отдавна съществуващата връзка между брака, създаването на потомство, пола и родителството, еднополовият брак не може да се разглежда единствено като ново гражданско право. Такова ново определение създава трайна промяна в самото естество на брака. То отбелязва коренна промяна в брачната институция, която противоречи на Божиите цели за Неговите чеда и подронва обществото в дългосрочен план.
Заплахи за брака и семейството
Нашето съвремие се отнася към традиционните брак и семейство – определени като съпруг и съпруга с деца, сформирали цялостен брак – все по-враждебно, което има пагубни последици. През 2012 г., 40% от всички раждания в САЩ са от несключили брак майки.[8] Над 50% от ражданията на майки под 30 г. са извънбрачни. Също така, процентното съотношение на браковете намалява от 80-те години на миналия век. Тези тенденции не вещаят добро за развитието на подрастващото поколение.
Множество социални злини са допринесли за отслабването на брака и семейството. В тях се включват развода, съжителството на семейни начала, порнографията, отслабването на брачната вярност, аборта, тежестта на безработицата и бедността и редица други социални тенденции. Църквата търпеливо е адресирала тези проблеми и се е стремила да помага на членове да ги преодоляват. Фокусът на този документ върху еднополовия брак няма за цел да омаловажава тези проблеми.
През изминалите няколко години инициативата еднополовият брак да се представи като естествено и конституционно право получава все по-голяма обществена подкрепа. Съдебни решения, правни действия и референдуми са направили еднополовият брак законен в редица държави и щати. Като резултат на това, социални и религиозни ръководители с широк набор от убеждения излагат тезата, че предефинирането на брака по този начин с времето още повече ще отслаби тази институция, а това ще има отрицателни последици както за възрастните, така и за децата.[9]
Широк дял от хората по света осъзнават важната роля, която традиционният брак играе и трябва да продължи да играе, за да могат децата и семействата да бъдат защитавани и моралните ценности разпространявани. Тъй като въпросът за еднополовия брак предефинира самата същност на семейството и ще има значително влияние върху благосъстоянието на децата, Църквата категорично потвърждава, че бракът трябва да продължи да се дефинира като законен съюз между един мъж и една жена.
Непроменими морални стандарти
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни учи, че Бог е дал ясни морални стандарти на Неговите чеда, които на свой ред са отговорни през Него за поведението си. Тези стандарти не могат да бъдат променяни от доводите, емоциите, личните интереси и мненията на смъртните.[10] Без по-висшата Божия власт, изразена чрез Писанията и Неговите пророци, светските общества ще се лутат и отклоняват.
Мнозина защитници на еднополовия брак твърдят, че традиционните стандарти за сексуална моралност са се променили и че „толерантността“ изисква тези нови стандарти да се приемат и узаконят. Ако толерантността се дефинира като добро отношение между хората и уважение към различните гледни точки, това е важна ценност във всички демократични общества. Но, както коментира старейшина Далин Х. Оукс, „толерантността не изисква човек да изостави своите стандарти или мнения по политически или обществени въпроси. Толерантността е начин на отношение към разнообразието, а не забранителна заповед за неговото разглеждане“.[11]
Спасителят учи, че ние следва да обичаме грешника без да одобряваме греха. Когато пред Него довеждат жена, хваната в прелюбодеяние, Той се отнася с добро към нея, но я напътства да не греши повече.[12] Неговият пример дава израз на най-възвишена обич.
Освен аргументът за толерантност при новото определение на брака, защитниците му се аргументират с „равноправие пред закона“. Но никой земен закон не може да отхвърли и анулира дадените от Бог морални стандарти. Нито пък човешките закони могат да променят естествените вродени различия между половете или да отрекат биологичната и социална връзка между създаването на потомство и брака.
Как еднополовият брак би повлиял на религиозните свободи?
Когато държавните органи узаконяват еднополовите бракове като гражданско право, те също така пускат в сила допълнително законодателство, което да се погрижи да няма дискриминация срещу еднополови двойки. Това допълнително законодателство е създало сериозен натиск върху упражняването на лична съвест и религиозни организации.[13]
Еднополовият брак и антидискриминационното законодателство вече са породили редица правни сблъсъци въз основа на свободата на словото и действия, основани на религиозни вярвания. Например, адвокати и държавни служители в някои щати вече са предизвиквали отдавна наложилото се право на религиозните агенции за осиновяване да следват религиозните си убеждения и да дават деца за осиновяване единствено на семейства, състоящи се от майка и баща. В резултат на такива мерки няколко католически организации са се отказали от предоставянето на услуги за осиновяване, за да не бъдат карани насила да дават деца на еднополови двойки.[14]
В Съединението щати, Първата поправка, касаеща свободното упражняване на религия, е атакувана от поддръжници на еднополовия брак. Някои от тези поддръжници предлагат данъчни и други облекчения да бъдат отказвани на религиозните организации, които не приемат такива бракове.[15] Първата поправка може да защитава духовенството от извършване на еднополови бракове, но други вярващи са били подлагани и вероятно ще продължат да бъдат подлагани на правни действия срещу тях. Това ще се случва и с религиозно ориентирани институции и образователни системи. Например, съветник, работещ за Център за контрол на здравето в щата Джорджия, е уволнен след разследване на нейното решение да изпрати лице в еднополова връзка при друг съветник. В щата Ню Джърси религиозна организация губи данъчните си облекчения, защото отказва на еднополова двойка да ползва нейна сграда за сватбата си. Комисията за човешки права на щата Ню Мексико глобява фотограф, за това че отказва да снима сватбата на еднополова двойка. Когато щатските училища в Масачузетс започват да учат учениците за еднополовия брак, Апелативен съд решава, че родителите нямат право да освобождават децата си от тези часове.[16]
Подобни ограничения на религиозните свободи вече са станали социална и правна реалност в няколко европейски държави, като Европейският парламент е препоръчал да се въведат защитаващи еднополовите двойки закони, които да важат за всички държави в Европейския съюз.[17] Навсякъде, където еднополовият брак стане признато гражданско право, то неотменно влиза в конфликт правата на вярващите и религиозните свободи биват ограничавани.
Как еднополовият брак би променил обществото?
Възможното ограничаване на религиозните свободи не е единствената обществена последица на узаконяването на еднополовия брак. Може би най-разпространеният аргумент на защитниците на еднополовия брак е, че той е безобиден и няма по какъвто и да било начин да повлияе на институцията на хетеросексуалния брак. „Това няма да навреди на вашия брак, какво толкова се тревожите?“ е редовната реплика. Макар да е вярно, че узаконяването на еднополовите бракове няма незабавно и пряко да повлияе на вече съществуващите бракове, истинският въпрос е как това ще повлияе на обществото като цяло с течение на времето, включително на подрастващото поколение и бъдещите поколения.
Освен подриването на святото естество на брака, узаконяването на еднополовия брак има множество практически последици в сферата на обществената политика, които ще предизвикат сериозни проблеми на родителите и обществото.[18] Когато държавните органи узаконяват еднополовите бракове като гражданско право, те неотменно пускат в сила допълнително законодателство, с което да го наложат. Разбирането на последствията на това законодателство играе важна роля в позицията ни за еднополовия брак.
Най-важният въпрос на обществената политика следва да бъде следният: коя среда е най-добра за детето и подрастващото поколение? Въпреки че някои еднополови двойки получават попечителство над деца, традиционният брак осигурява най-стабилна социална идентичност за децата.[19] Той увеличава вероятността те да могат да сформират ясна полова идентичност, като сексуалността се свързва с любовта и създаването на потомство. От друга страна, узаконяването на еднополовия брак най-вероятно, с течение на времето, ще подрие социалната идентичност, половото развитие и морала на децата. Никой диалог по тази тема може да бъде пълен без да се вземат под внимание дългосрочните последици за децата.
Нека дадем един пример за това как децата ще бъдат повлияни – узаконяването на еднополовите бракове като гражданско право неизбежно изисква промени в учебната програма. Когато държавата каже, че еднополовите бракове са равнопоставени с хетеросексуалните, отговарящите за държавните училища ще чувстват задължението да подкрепят това.[20] Това вече се е случило в много райони, където от началното училище до гимназията децата биват учени, че бракът се дефинира като законен съюз между лица от който и да е пол, че определението за семейство е относително и че сексуалните взаимоотношения по взаимно съгласие са морално приемливи.[21] Освен това, в много райони училищата не са задължени да уведомяват родителите за тази учебна програма, нито дават възможността те да изберат дали да включат децата си в нея.[22] Тези последици вече създават сериозни противоречия между програмата на светските училища и правото на родителите да учат децата си на традиционни стандарти на моралност.
През цялата история семейството е служило като основна защитна среда за личната свобода. Стените на дома са предоставяли защита срещу подриващите социални влияния и понякога неуместната намеса на държавата. При липса на насилие или престъпна родителска небрежност, държавата няма право да се меси в отглеждането и моралното възпитание на децата в дома. Силните и независими семейства играят важна роля в политическите и религиозни свободи.
Уважение и добрина
Църквата осъзнава, че еднополовият брак и свързаните с него въпроси могат да предизвикат разделение и обида. В усилието си да защитават брака между един мъж и една жена, членовете на Църквата следва да показват уважение, добрина и учтивост към хора с различни гледни точки.
Църквата е полагала усилия да защитава правата на двойки с един и същ пол по отношение на „медицински грижи, равни права при получаване на жилище и работа и право на завещание, доколкото тези права не нарушават целостта на семейството или конституционните права на църквите“.[23] Например, в Солт Лейк Сити Църквата подкрепя законодателство, което защитава граждани с алтернативна сексуална ориентация от дискриминация при осигуряване на жилище и работа.[24]
Защитата на брака като съюз между мъж и жена от страна на Църквата „нито подтиква, нито извинява каквато и да била враждебност към лица с алтернативна сексуална ориентация“.[25] Членовете на Църквата следва да се отнасят към всички хора с обич и уважение. Те следва да изразяват искрена обич и уважение към роднина, приятел или който и да е човек с алтернативна сексуална ориентация, без да приемат нова дефиниция на брака.
Заключение
Силните, стабилни семейства, ръководени от баща и майка, са котвата на обществото. Когато бракът бива подриван от объркване по повод пола и изопачаване на даденото от Бог определение за брака, за подрастващото поколение от деца и младежи ще бъде все по-трудно да изграждат своята естествена идентичност като мъже или жени. За някои ще бъде по-трудно да започнат ползотворно ухажване, да сформират стабилни бракове и да отгледат още едно поколение, което да се радва на морална сила и целенасоченост.
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, заедно с много други църкви, организации и отделни граждани, ще продължава да защитава светостта на брака между един мъж и една жена, защото това е важен морален въпрос от огромна важност за нашата религия и бъдещето на обществото.
В заключителния абзац на издадената от Църквата Прокламация за семейството се съдържа призив към света от Първото президентство и Кворума на дванадесетте: „Ние призоваваме отговорните граждани и държавните служители навсякъде по света да подкрепят мерките, предназначени да запазят и укрепят семейството като основна единица на обществото“.[26]
Този документ е ревизирана и обновена версия на „Божествената институция на брака“, първоначално публикуван от Църквата през 2008 г. (.pdf file).