Укрепване на семействата отвъд границите: Ден на диалог и признание в Брюксел

На Световния ден на родителите, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни отново потвърждава своята отдаденост на укрепването на семействата по света. На неотдавнашно събитие в Брюксел, проведено на 13 май, Офисът по европейски и международни въпроси на Църквата бе домакин на Конференцията за европейски семейни политики и на Наградата за европейски семейни ценности. Поводът събра заедно различни лидери и организации, обединени в усилията си да насърчават семейното благосъстояние из цяла Европа. 

На този ден, хора, определящи политиката, академици, журналисти, религиозни ръководители и поддръжници се събраха от Европа и Северна Америка, за да вземат участие в съдържателни дискусии относно семейството и да отличат лидери с изключителен принос за укрепването на семейството като основна единица на обществото.

Събитията са част от „Укрепване на семействата“ – инициатива в партньорство със Съдърландския институт, който представлява мозъчен тръст, базиран в Юта. Тазгодишното събиране отбеляза също така и тридесетата годишнина на „Семейството: прокламация към света“ – доктринално учение, издадено от Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, чрез което се утвърждава централната роля на семейството в Божия план.

Денят започна с пет динамични сесии, част от Конференцията за европейски семейни политики, като на тези сесии бяха изложени проучвания, политически опит и прозрения от живота във връзка с трудностите и възможностите, пред които се изправят семействата днес. Заместник-председателят на Европейския парламент Антонела Сберна, която отговаря за диалога по член 17 с църквите и неконфесионалните организации, откри събитието. В своето видео послание, тя призова за „Спогодба за европейското семейство“ и настоя определящите политиката да поставят семейството в центъра на европейското бъдеще, като подчерта неговата изключително важна роля за социалното сближаване и обществения живот. Тя заяви, че „семейството не е теоретична идея, нито следва да се разглежда като такава, а е истинска реалност в живота“.

По време на първата сесия бе разгледана темата за структурата на семейството и благосъстоянието на децата. Д-р Винченцо Баси, президент на FAFCE, обясни, че в исторически план „семейството е цивилизовало човечеството“ и че бракът е първият завет, при който интересите на друг човек се поставят над личните. Професор Джанет Ериксън, преподавател по семейни науки в Института „Уийтли“ към УБЙ, подчерта важността на дома, състоящ се от двама родители, като го нарече „разделящия фактор между класите“. Тя каза, че проучванията показват, че децата, отглеждани в такава среда, са тези, които са наистина привилегировани. Матео Рицоли, професор по икономическа политика в Свободния университет „Пресвета Дева Мария, издигната в Небесата“ (LUMSA) в Рим, допълни: „Не става дума да се обезценяват децата, а да се оскъпяват семействата“, имайки предвид, че поставянето на ценността на семействата в центъра е също толкова важно, колкото и финансовите стимули.

Във втората сесия бе подчертана нуждата от по-задълбочен размисъл по отношение на семейните политики. Хосе Луис Базан от COMECE (Комисията на епископските конференции на Европейския съюз) направи преглед на източниците на Католическата църква, които са на разположение на семействата и младите хора. Рик Ларсън, президент и главен изпълнителен директор на Съдърландския институт, каза: „Забравяме, че семейството е това, което допринася за едно работещо общество“.

По време на третата сесия бяха споделени мнения на млади хора, занимаващи се с изследователска и застъпническа дейност. Мая Джесмановиц от Полша, която е ръководител проекти на Европейската конфедерация на многочленните семейства в Испания, заяви, че „младите хора все още желаят да имат деца – те го искат със сърцето си, но не и с разума си“, като посочи, че страхът и несигурността играят важна роля при вземането на решения. Студентката Ема Хаулет от Университета Бригъм Йънг, занимаваща се с изследователска работа, придаде особено значение на силата на примера: „Ние толкова много ценим семейния живот, че се страхуваме да го започнем, освен ако не е съвършен“. Тя посочи, че младите хора като цяло нямат доверие в институциите и търсят истинност и благонадеждност в свои източници.

Фокусът в четвъртата сесия бе насочен към лидерите в законодателната власт. Щатският сенатор на Юта Тод Уайлър и депутатът Кендис Пиеручи говориха за съсредоточени върху семейството инициативи в образованието, данъчна политика и дигитални средства за защита на децата. Лиса Пъркинс, член на датския Парламент, направи коментар по отношение на системите за семейни политики: „Създадохме социална държава, която стана толкова сложна, че вече си съперничи със семействата“. Марко Ла Марка, член на кабинета на Дубравка Шуица, която е еврокомисар за Средиземноморието, подчерта икономическата стойност на майките домакини: „Нужно е да преразгледаме начина, по който анализираме данните за БВП (брутния вътрешен продукт), защото те не отчитат тяхната работа“.

Конференцията завърши с пленарна сесия, на която бяха синтезирани ключови идеи. Говорителите се съгласиха, че е нужен дългосрочен и принципен подход. „Може би прекалено много се вглеждаме в детайлите“ – отбеляза професор Рицоли. „Какъв е нашият главен план?“ В контекста на семейните ценности в обществото.

Закривайки конференцията, Франческо Ди Лило, директор на Офиса по европейски и международни въпроси на Църквата, се позова на Прокламацията за семейството и покани „отговорните граждани и правителствени служители навсякъде да съдействат за мерки, които имат за цел да запазят и укрепят семейството като основна единица на обществото“.

След конференцията, гостите се събраха за вечерната програма и презентацията на Наградата за европейски семейни ценности за 2025 г., в която бе включено музикално изпълнение от Арън Макинис (тенор) и Мари Дачари (пиано).

Носителят на наградата за 2025 г. стана Мерете Рийзеър, бивш датски министър на децата и образованието. Застъпник за родителски права и образователна свобода през целия си живот, влиянието на Рийзеър се простира отвъд национални и европейски платформи. Нейната работа е положила основите на правни разпоредби, обществен диалог и научни дискусии.

В благодарственото си слово Рийзеър сподели историята на своите баба и дядо, които изградили както дом, така и бизнес в следвоенна Дания. Тя говори за семейна култура, кореняща се в служба, смирение и радост. „Те ни научиха, че животът може да ни предложи лесно или трудно начало, но това, което правим оттам нататък, си е наша отговорност“ – каза тя. „Ние не сме доведени на този свят, за да угаждаме на държавата или на шефа на работа. Ние сме тук, за да почитаме самия живот и да изпълняваме ролята си в него по най-добрия възможен за нас начин.“

Макар отличието да бе изненада за нея, Рийзеър каза, че наградата утвърждава една скрита истина относно нейната работа: „Никога не съм се смятала за човек, борещ се за семейството, но като погледна назад, мога да видя, че съм правила точно това“.

В края на вечерта, гостите изразиха благодарност за възможността да размишляват, да се свързват и отново да се посветят на споделената отговорност за укрепване на семействата. Конференцията и наградата утвърдиха една ясна тема от Прокламацията за семейството – че семейството заема централно място в плана на Създателя за вечната съдба на Неговите чеда.