Високо на Балканските хълмове над Скопие, има малко село, наречено Количан. Още от 40-те години на миналия век децата от селото посещават там малко начално училище. Шестте класни стаи в училището се отопляват с печки на дърва, които се палят всяка сутрин от училищния пазач. С течение на времето стените и таваните потъмняват от сажди и всеки ден класните стаи се изпълват с дим.
Сградата на училището също е повредена, с опасни пукнатини в основата. Мазилката на стените както отвътре, така и отвън, е повредена и пада. Нужен е много труд, за да се направи училището безопасно за децата, които го посещават всеки ден, за да учат.
Старейшина и сестра Стрингам, мисионери от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, забелязват кризисната ситуация и се обръщат към директора на училището с въпроса какво би искал да се направи. Смирено, той пита: „Бихте ли ни помогнали да боядисаме класните стаи, за да се отървем от петната от дим?“. Мисионерите отговарят: „Мислим, че можем да го направим, но няма ли да е по-добре да сменим и старите печки на дърва?“.
Обнадежден, директорът добавя: „Ще го направите ли?“.
След това, като поглеждат през прозореца на класната стая, мисионерите забелязват малък подслон надолу по хълма и питат дали това е тоалетната на училището. Те се спускат по една кална пътека, за да проверят състоянието на тоалетните – две дупки в земята, без течаща вода за миене на ръце.
В сътрудничество с местните семейства, мисионерите решават да помогнат на децата в училището. Това, което започва като малък проект за боядисване и нова система за отопление, се превръща в чудо за селото.
Роднините на децата започват да идват и да помагат. Когато кметът на общината научава какво се случва в училището, той намира допълнително общинско финансиране, за да подпомогне необходимите дейности. Той и цялото село се ангажират да направят училището си безопасно и приветливо място, където децата да учат.
С дарения от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, мисионерите сменят печките на дърва с окачени на стената модули за отопление и боядисват класните стаи.
След това започват да работят върху изграждането на нови тоалетни. На помощ се притичат местни строителни работници, които жертват време, труд и материали. Старият склад за дърва в училището е превърнат в помещение с течаща вода и истински тоалетни. Направен е ремонт с бетон на стълбищата, тротоарите и пиластрите. Цялото училище е измазано наново и боядисано отвън. Счупените огради са поправени и е построена нова бетонна подпорна стена, така че неравната площадка да бъде изравнена и да стане безопасно място за игра.
Един ученик от шести клас споделя, че е дарил предназначени за рождения му ден пари, за да помогне за ремонта на своето училище. Щедрите жертви на време, труд, материали, храна и всичко, което може да се предложи, надминава всички очаквания.
Всички в селото идват да отпразнуват голямото повторно откриване. Имамът от близката джамия дава своята благословия. Децата пеят и танцуват, докато един музикант свири на традиционни двуструнни чифтели и са произнесени благодарствени речи.
Обръщайки се към жителите на селото, кметът заявява: „Днес искаме да покажем, че такова добро дело се постига само, когато работим заедно за мирна цел, без да мислим за лична изгода. Този ден ще остане в историята на училището“. Той благодари на мисионерите и на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, за техния принос.
След това, когато мисионерите се срещат с местните организации, помогнали за този училищен проект, те разбират, че стойността на допълнителното финансиране и на отдадения труд, надвишава двукратно онова, което е дарила Църквата.
