През август нетърпеливи доброволци от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни пристигнаха в училище в Русаля, България, подготвени да изкопаят дупки за коловете на нов навес. За своя изненада, те се натъкнаха на една по-спешна нужда.
Водопроводът, обслужващ общежитието на училището, се бил скъсал. До отстраняването на повредата в някакъв бъдещ момент, училището щяло да доставя вода на общежитието чрез градински маркуч, опънат в имота.
Без да губят и миг, пълнолетните младежи смениха посоката, взеха лопати и кирки и започнаха да търсят счупената тръба.
Locating-the-broken-water-line
Young adults work together to locate a broken water line at the Rusalya School of The Arts in Rusalya, Bulgaria, during the Area Young Single Adult Service Conference in August 2026. © 2026 by Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved. Photographer: Boyd Anderson© 2026 by Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved.Място на сигурност и възможности
Училището осигурява дом и образование на 30 децана на възраст от 4 до 18 години, идващи от семейства в затруднено положение, много от които от ромската общност. Училището се ръководи от Анимари Кирилова Димитрова и Златко Наков Златков, бивши български сценични актьори, които продават всичко, което имат, за да създадат място на безопасност, образование и възможности за деца в нужда. Те споделиха, че е особено важно за децата да виждат как младите хора служат, да се учат от техния пример и да изграждат връзки с тях.
„Собствениците са майката и бащата на всички тези деца“ – каза старейшина Бойд Андерсън, хуманитарен мисионер от Църквата, който помогна за организирането на събитието за служба.
Църквата също така подкрепя плановете за ново общежитие, което ще позволи на училището да обслужва два пъти повече деца. Пълнолетни младежи работиха на това място и предишната година, помагайки с озеленяването, почистването и разкрасяването, докато строителните планове продължаваха да се разгръщат.
Сред завърналите се е и Брайън Сигча, пълнолетен младеж от Еквадор, живеещ в Германия, който помогна за организирането на тазгодишната конференция. Той каза, че да споделя времето и способностите си с другите, е нещо, което винаги е искал да прави. „Чувствам се така, сякаш съм роден за това“ – сподели той.
Тази година работата пое в друга посока веднага след като бе открит скъсаният водопровод. „Ние буквално копахме дупки в търсене на водопровода – каза старейшина Андерсън. – След като го намерихме, копахме по-дълбоко, докато не намерихме теча.“
Доброволците изкопаха траншеи с дълбочина от около метър, като понякога ги разширяваха, когато тръбата не беше там, където очакваха. Тяхната работа даде възможност на училището да замени повредената водопроводна тръба малко след края на конференцията.
| Temple Square is always beautiful in the springtime. Gardeners work to prepare the ground for General Conference. © 2012 Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved. | 1 / 2 |
Повече от ремонт
Докато доброволците се приготвяха да си тръгнат, един от собствениците на училището хвана старейшина Андерсън за раменете и изрази своята благодарност. „Ако не бяхте се появили – каза той, – не знам какво щяхме да правим.“ За Анимари и Златко завръщането на доброволците за втора поредна година даде надежда и за продължаващо партньорство. „Всичко това ни дава усещането за щастие и мир, че не сме сами“ – казаха те.
По време на духовното послание последната вечер, старейшина Андерсън отбеляза, че никой от пълнолетните младежи не е споменал нищо за трудността на работата – вместо това спомените им са били съсредоточени върху децата.
Това важи и за 20-годишния Иван Георгиев, един от двамата български младежи, които участваха. Като член на Църквата от 11 месеца Иван нямал търпение да присъства на първото си събиране за несемейни пълнолетни младежи и да се запознае с хора на своята възраст. Когато чул за проекта, единственият му въпрос бил: „Кога тръгваме?“.
Той очаквал физическата работа. Децата го изненадали. „Децата просто грееха“ – каза той. Макар някои от тях да бяха срамежливи, те подходиха към пълнолетните младежи с интерес. „Можеш да видиш любовта, която получават, в усмивките им и в начина, по който разговарят с теб.“
Понякога по-големите ученици копаеха заедно с доброволците. По-малките деца стояха наблизо и от време на време вземаха лопата, за да помогнат. В последния ден, след като работата бе завършена, групата прекара няколко часа в игри с децата – правеха сапунени мехури, пръскаха се с вода и се смяха заедно.
Служба, която устоява
Въпреки че повечето пълнолетни младежи и децата не споделяха общ език, все пак се зародиха приятелства. „Бяха изградени прекрасни връзки на приятелство въпреки езиковата бариера“ – каза старейшина Андерсън.
Президент Николай Данев, президент на окръг България, допълни, че това преживяване даде възможност на пълнолетните младежи да се научат на милосърдие от практиката. „Като правим малки стъпки на милосърдие, можем да ставаме по-чувствителни към нуждите на другите“ – допълни той.
Старейшина Ив Вайдман, областен седемдесетник, който присъства на проекта, каза, че личната връзка между пълнолетните младежи и децата е направила изминалите две конференции за служба в България значими. Седмицата на конференцията включваше и посещение на съседното Велико Търново, караоке вечер и заключително събрание с духовно послание.
Старейшина Вайдман каза, че конференцията е донесла трайна промяна. „По време на събранието за свидетелства и в разговорите ни можехме да усетим преобразяващата сила, която тази конференция за служба имаше върху всеки един от нас, и как тя ни доближи до Исус Христос“ – доплъни той.
В България тази нужда се оказа неочаквано простичка и спешна: вода за общежитие, пълно с деца.
Пълнолетните младежи дойдоха подготвени да изкопаят дупки за навес. Тръгнаха си, след като помогнаха за възстановяването на жизненоважен водопровод – и давайки си сметка, че службата, дори отвъд езиковите и културни различия, може да създава връзки, които не се нуждаят от превод.