Президент М. Ръсел Балард почина на 95-годишна възраст

С опечалени сърца съобщаваме, че президент М. Ръсел Балард, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, почина днес. Той беше на 95-годишна възраст.

Президент Балард става апостол на 6 октомври 1985 г. Подкрепен е като действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли на 17 януари 2018 г. Подобно на апостолите в новозаветни времена, съвременните апостоли са призовани да бъдат специални свидетели за Исус Христос. Президент Балард бе сред 15-те мъже, които направляват растежа и развитието на световната Църква, която към момента има над 16 милиона члена.

„Президент Балард никога не проявяваше нерешителност – казва президент Ръсел М. Нелсън. – Той познаваше отлично Господните учения и начина, по който могат да се прилагат в личния живот, така че да носят радост и щастие“.

„Работихме в тясно сътрудничество и винаги съм обичал неговото топло отношение – казва старейшина Далин Х. Оукс от Първото президентство, който седи до президент Балард в Кворума на дванадесетте апостоли за над три десетилетия. – Винаги можеше да му се има доверие. А и той беше човек, който умее да се доверява“.

След смъртта си президент Балард оставя седем деца и много внуци и правнуци.

Подробности по погребението предстоят.

Придобиване на работна етика рано в живота

Мелвин Ръсел Балард е роден в Солт Лейк Сити, Юта, на 8 октомври 1928 г., в семейството на Мелвин Р. и Жералдин Смит Балард. Той придобива работна етика рано в живота – като работи във фирма за продажба на автомобили. Неговият баща създава Автомобилна компания Балард и младият Ръсел, единствено момче от четири деца, работи във всеки отдел на компанията, като също така паркира коли за продажба още като младеж.

Тези преживявания създават работна етика, която служи добре на президент Балард във всички аспекти на неговия живот. „От баща си научих, че когато започнеш нещо, трябва да го довършиш – казва той. – Накрая или се получава добре и имаш успех и печалба, или научаваш, че няма да се получи и се отказваш, но никога не се чудиш дали си е заслужавало“.

Това постоянство му помага през целия живот – по време на следването му в Университета на Юта, кариерата му в търговията с автомобили, недвижимите имоти и инвестициите, както и неговите призования в Църквата.

„Неговият опит в бизнеса му беше от полза за въпроси, които трябва да бъдат задавани, когато се предлага дадена програма или когато въпросът е: „Използваме ли наличните средства ефективно?“ – казва президент Оукс.

Църковен ръководител, в чиито вени тече кръвта на пророци

Президент Балард държи в кабинета си бюстове на трима църковни ръководители: основателят на Църквата Джозеф Смит и неговият брат Хайръм (пра-пра-дядото на президент Балард), както и на сина на Хайръм, президент Джозеф Фийлдинг Смит, шести президент на Църквата. Тяхното наследство от християнско ученичество, което, разбира се, включва мъченичеството на Джозеф и Хайръм през 1844 г., мотивира президент Балард до края на живота му.

„Когато осъзнах кои са те и кой съм аз, наистина беше невероятно – казва президент Балард през 2019 г. – Никога не забравям дълга си, произлизащ само от това, че съм техен потомък. Чувам ги как ми казват: „Действай, направи нещо, което да си заслужава. Действай, не стой така“. Те са действали. Трябвало е да действат“.

Той желае всички светии от последните дни, включително неговите деца, да мислят задълбочено за изпълнения с вяра живот на тези ранни ръководители на Църквата. На своя син Крег, тогава 19-годишен мисионер, той казва: „Помни, че във вените ти тече кръвта на пророци“.

„Каква отговорност! – спомня си мислите Крег. – (Баща ми) гледаше (тези бюстове) всеки ден в кабинета си… и изглежда го вдъхновяваше да дава най-доброто от себе си. Той предаде това на всички останали“.

Президент Нелсън казва, че дейната вяра, отдадеността и посветеността „бяха в кръвта на (президент Балард). Можете ли да си представите – имахме привилегията да седим до пра‑пра‑внук на Хайръм Смит. А Джозеф Смит е негов пра‑пра‑чичо. Всеки ден чувствам голяма благодарност за привилегията да общувам с пряк потомък на тези уважавани и почитани ръководители. Той има същият морал като техния“.

Свещеническата служба на президент Балард включва служба като млад мисионер в Англия, епископ, президент на мисия Канада Торонто, член на президентството на Седемдесетте и над три десетилетия като апостол.

„Не бих могъл да правя това за пари – казва президент Балард. – Няма да можете да ме наемете за пари да правя това, което правя като член на Кворума на дванадесетте. Правя това за Господ и е най-голямата привилегия, която човек може да получи. Ние сме свидетели за реалността на живота и служението на Господ Исус Христос“.

Президент Балард възприема сериозно своите отговорности, било то като член-председател на Мисионерския съвет на Църквата (което включва работа по Проповядвайте Моето Евангелие, наръчник за всички мисионери), с над 50 000 мисионери под негово ръководство, или като баща на пет дъщери и двама синове.

Специален свидетел, специален баща

Президент Балард казва, че има най-въздействащи преживявания, докато учи децата на Евангелието на Исус Христос. „Научавате се да се възползвате от възможностите за преподаване и, ако сте будни и внимателни, те идват и когато дойдат, е срамота за всеки родител да изпусне възможност да научи децата си на някой принцип“.

Една от тези възможности идва в края на 80-те години, след като президент Балард става апостол. Крег, най-малкият му син, споделя как се е чувствал „леко ядосан“ от това, че баща му щял често да отсъства от дома, изпълнявайки някоя задача. Не било лесно да сподели мъжа, наричан „татко“ със светиите от последните дни по света. „Като малък, не разбирах колко важно е това“ – казва Крег. За щастие президент Балард усеща това неразбиране. Виждайки в него възможност за обучение, президент Балард взима Крег на пътуване до Тонга и Самоа.

„Когато слязохме от самолета, за първи път осъзнах как го възприемат другите хора – казва Крег. – Много хора бяха вървели пеш за два дни, само за да могат да видят апостол. Тогава за мен да познавам този човек толкова от близо се превърна от тежест в благословия“.

Крег казва, че тази случка също е пример за дарбата на президент Балард не само да казва нещо на хората, но също и да ги учи.

„Той не каза просто „Ами, оправяй се“. Той знаеше, че трябваше да разбера, че трябваше да мога да го подкрепям в неговото призование – казва Крег. – За мен това беше много поучително преживяване и той многократно правеше същото нещо по уникални начини. Той беше не само специален свидетел, той беше също специален баща“.

Друго поучително преживяване се случва, след като дъщеря му Тами като ученичка играе в една кола с приятели, която някак тръгва назад и удря една от вратите ѝ. Тами казва, че била ужасена да научи, че колата не била на баща ѝ, както си мислела, а на някой друг. Президент Балард казва, че когато се прибрал у дома и видял лицето на дъщеря си, разбрал, че разполага с пълното ѝ внимание. „Казах ѝ, че е много по-ценна от Кадилака, който беше ударила; казах ѝ колко е важно случващото се в живота ѝ; колко е ценна тя за мен и колко много по-важна. Колата щяхме да поправим, но ако направеше нещо неправилно в живота си, това щеше да е много по-трудно за поправяне“.

„Той ще бъде помнен като прекрасен съпруг и отличен баща – казва президент Нелсън. – Това бяха най-важните приоритети за него. За това той ни даваше добър пример, въпреки че беше много, много зает. Семейството му винаги беше на първо място“.

През годините децата на президент Балард се научават да разчитат на духовната му сила. Съпругата му Барбара казва: „Когато бяхме в Канада на мисия, малкото ни момче тъкмо започна да ходи на детска градина и не познаваше никого. Беше уплашен. Съпругът ми го заведе в кабинета си, коленичи с него на пода и помоли Небесния Отец да му помага да си намери приятели. Казваха заедно тази молитва няколко дни подред. По този начин е помагал на няколко от децата ни, когато е имало належаща нужда“.

Семейство Балард не само редовно се молят заедно, но също така играят заедно по време на изпълнени с приключения семейни ваканции. Президент Балард си спомня как са пътували до Калифорния в един от първите кемпери, произвеждани някога. „Заведох ги в Чайнатаун и всички във Сан Франциско гледаха това голямо нещо, сочеха го с пръст и му се смееха – казва той. – Не можех да намеря място да го паркирам, затова оставих всички в Чайнатаун и карах из хълмовете на Сан Франциско след което се върнах и ги взех“.

Брак с неговия „ангел“, Барбара

Президент Балард не може да говори за семейството си без да каже добра дума за Барбара. „Тя е просто ангел. Много е трудно да живееш с човек, който е почти съвършен“ – казва той. Запознават се на танци в Университета на Юта. „Тя беше не само красива, но имаше и очарователен характер. Знаех от началото, че исках да се оженя за нея, но тя не беше на същото мнение. Беше ми малко трудно да я убедя. Шегувах се с нея, че съгласието ѝ да се омъжи за мен беше най-успешната сделка в живота ми“.

Президент Балард описва Барбара като прекрасна майка, чиито спокоен маниер превръща дома им по-скоро в рай. „Всичките ни седем деца, ако ги доведете и ги попитате дали някога са чували майка им да повиши тон в дома ни, всички ще отговорят отрицателно, защото тя никога не е правила това. Тя може да се справи с криза по един много спокоен и тих начин. Тя е мила, тя е любяща, тя е грижовна, тя е внимателна и нейните деца я обожават. Няма друга майка на света, която по такъв начин да е спечелила добрите чувства на децата си“.

Второто им дете, Холи, е съгласна. Казва, че обичта и уважението на родителите ѝ един към друг значително са повлияли на поведението им като деца.

„Чувствахме, че най-прекрасното място беше нашият дом, защото родителите ни се държаха така добре един с друг – казва тя. – Научих, че към всеки трябва да се отнасям с уважение. И те много добре правеха това с нас като деца“.

Президент Оукс, който е призован в Кворума на дванадесетте апостоли една година преди президент Балард, казва: „Много се възхищавам на начина, по който президент Балард се отнася към неговата вечна спътница, Барбара. В нейната напреднала възраст той е просто примерен съпруг. Толкова внимателен. И така мил“.

Барбара почива на 1 октомври 2018 г., на възраст 86 години. Тя дълги години се бори със здравословни проблеми, включително Алцхаймер, с характерните за нея благост и чувство за хумор.

„Колко благодарен съм да знам къде е моята скъпа Барбара и че отново ще бъдем заедно с нашето семейство за цялата вечност“ – казва президент Балард на общата конференция пет дни след смъртта на Барбара.

Едно лично служение

Президент Балард изпитва топли чувства не само към семейството си, но и към всички хора, които учи от амвона. По време на обръщение на обща конференция на Църквата през октомври 1980 г., той кани светиите от последните дни да му изпратят имена на хора в нужда. Той обещава да им напише насърчително писмо. Получава стотици писма от целия свят. С течение на времето президент Балард написва над 600 насърчителни писма на хора, които имат нужда от духовна помощ. Един от тях пише: „Чувствам, че Вашето писмо беше истинското начало на тази огромна промяна в живота ми и Ви благодаря с цялото си сърце“.

„Трябва да служим лично на всеки – казва президент Балард. – Трябва да търсим всякакви начини да си помагаме по време на това земно пътуване. Мисля, че дълбоко в себе си хората са изначално добри и че желаят да узнаят истината, но не знаят къде да я открият. Питат се: „Кой съм аз? Откъде идвам? Защо съм тук? Къде отивам? Къде води всичко това? Къде ще ме отведе този живот?“

Президент Балард писмено дава отговори на тези въпроси в книгата си Our Search for Happiness (Нашият стремеж към щастие)(1993 г.), която помага на хората да научат повече за Църквата и целта на живота им. Президент Балард е автор и на книгата Counseling with Our Councils (Съветване в нашите съвети)(1997 г.), която се използва от много местни ръководители в Църквата.

В цялата си практика като съпруг, баща и апостол, президент Балард се обръща към Исус Христос за вдъхновение и подкрепа по всички въпроси. Всъщност, той често носи в джоба на сакото си малка картичка с изображение на Спасителя за насърчение през трудни дни.

„Когато се обезсърчи, той изважда картичката и поглежда (изображението на Исус Христос) и си казва: „Мога да се справя. За Него мога да направя всичко“ – казва Холи.

Президент Балард знае, че Евангелието на Исус Христос е като котва в един свят с променящи се ценности. „Напълно съм убеден, че хората, които наистина са закотвили вярата си във Възстановяването на Евангелието на Исус Христос, мисията на Пророка Джозеф и дадените чрез него откровения в Църквата, които потвърждават и заявяват, че Исус Христос е Синът Божий и че Евангелието е отново на земята, ще могат да се справят с всичко, което им сервира животът“.