Почина Патриша Тери Холанд

Патриша Тери Холнад, съпруга на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли и бивша съветничка в Общото президентство на Младите жени на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, почина спокойно на 20 юли 2023 г., след като прекара кратко време в болница. Тя беше на 81 години.

Патриша (Пат) Тери е родена на 16 февруари 1942 г. и израства във ферма в град Ентърпрайз – малка общност от пионери в Южна Юта. Пат е дъщеря на Мейзър и Марила Тери.

„Аз произхождам от общност на вяра, в която всички хора вярват и учат за това. Нямаше нищо, което да ми се размине“ – спомня си тя.

Пат дои и пасе крави, кара селскостопански камиони и пропуска училище всяка есен, когато се събира реколтата от картофи. „Бях голяма мъжкарана.“

Тя също расте, слушайки за силните убеждения и вяра на своите предци-пионери, което оказва влияние върху нея през целия ѝ живот.

„Всичко, което знам за Евангелието, го научих от моята майка , седейки в скута ѝ – споделя Пат. – Тя обичаше да изучава, да чете, да научава за Евангелието и предаваше това на децата си, и особено на мен. Аз бях единственото момиче сред пет момчета за по-голяма част от живота ми. Когато бях на 16-годишна възраст, ми се роди сестричка.“

Със започването на гимназия, семейството ѝ се премества в гр. Сейнт Джордж, Юта, близка до тях общност. Описвайки себе си като срамежлива и неуверена нова ученичка в гимназията Дикси Хай, тя бързо заразява с поведението си на загриженост към околните и си намира много нови приятели. Един от тези приятели е „най-красивото момче в гимназията“ – Джефри Холанад, с когото тя излиза на срещи, поддържа връзка по време на неговата мисия в Англия и в последствие сключва брак на 7 юни 1963 г. в храма Сейнт Джордж Юта, след последвало пет-годишно ухажване. Тя и Джефри имат три деца – Матю, Мари Алис и Дейвид, имат 13 внуци и пет правнуци.

Пат учи в LDS Бизнес Колидж (променено на Енсайн Колидж) в Солт Лейк Сити и завършва Дикси Колидж (сега известен като Университета Юта Тек ) в Сейнт Джордж, Юта. Обучавана е по пиано и пеене от преподаватели от школата Джулиард в Ню Йорк Сити. Тя подкрепя Джефри, докато той работи по всишите си степени от университетите Бригъм Йънг и Йейл, и докато работи за Образователната система на Църквата.

„Тя буквално ме изучи, като се отказа от музикална кариера, за да се върне у дома и да се омъжи за мен – споделя старейшина Холанд, – няма да преувелича, ако кажа какъв невероятен дар единят брачен партньор може да даде на другия.“ Децата на семейство Холанд израстват при трудни финансови обстоятелства с родители, които карат висше образование и премествайки се често, заради работата на старейшина Холанд. В крайна сметка те привличат внимание върху себе си, когато старейшина Холанд е призован за ректор на университета Бригъм Йънг през 1980 г.

„Тя беше майка на всички студенти – казва старейшина Холнад. – Искахме да бъдем родители на всички“.

Пат полага големи усилия, за да поддържа възможно най-нормална среда за децата си. Тя си спомня: „Въпреки, че бяха отгледани при уникални обстоятелства, аз не исках да си мислят, че те са уникални“.

Пат ще бъде запомнена със своята отдаденост на вярата и службата, както и с любовта ѝ към семейството.

Нейният син Мат, сега висш служител седемдесетник, споделя, че разговорите около масата са любимите му спомени от детството: „Всяка вечер беше нещо като семейна домашна вечер, изпълнена със смях, комплименти, насърчение, интересни разговори, свидетелства и изразяване на обич“ – добавя той.

Пат посвещава живота си на служба в Църквата, като четири пъти служи като президент на Обществото за взаимопомощ и работи в организациите на Неделното училище за деца и Младите жени. През 1984 г., наред с множеството си отговорности като съпруга на ректора на университета, тя е призована като съветничка на Ардет Кап в президентството на Младите жени. През цялото време тя съумава да намира време да се усамотява и да се доближава до Спасителя чрез молитва.

„Няма друг човек, когото познавам, с вяра като нейната – толкова чиста, въздействаща и силна“ – старейшина Джефри Р. Холнад.

Всички години на служба на Пат в Църквата, са съсредоточени върху жени от всички възрасти, като им напомня за значителния принос и отговорности в разнообразието им от роли. В едно обръщение тя казва: „Ако вашата роля или назначение изпълнява допълваща роля, а много от нас често ще са в тази позиция, ние трябва да изучаваме, да подготвяме себе си и ясно да заявяваме пред света, че не се извиняваме затова, че укрепваме дома. Напротив, ние преследваме нашите най-висши приоритети, в личен и социален план, и от гледна точка на вярата. Ние ще бъдем забелязвани. Трябва да сме като светлина на хълма (…) трябва да учим ясно истината за нашите приоритети и привилегии като жени в Църквата.“

Освен че служи цял живот в Църквата, Пат е и автор на няколко книги, в това число и получилата награда книга „Притихнало сърце, сила и спокойствие: послание за жени“. Тя е и съавтор, заедно със съпруга си, на „На земята, както и на небесата и към майките: да носим факела на вярата и семейството“. Веднъж старейшина Холанд коментира: „ Няма друг човек, когото познавам, с вяра като нейната – толкова чиста, въздействаща и силна. Тя е много щедър човек. Тя е давала, давала и продължавала да дава от своето време и обич през целия си живот“.

Вярата на Пат в Исус Христос е благословила цялата Църква. По време на духовно послание за пълнолетни младежи по света по-рано тази година – излъчване от родния ѝ град Сейнт Джордж, Юта – тя предложи на пълнолетните младежи простичък подход към религиозния живот: „Моля, имайте вяра в Бог, надежда, че Той ще ви помага и приемайте милосърдието, което Му позволява да работи посредством вас, за да постига нещата, които само вие може да вършите“.

„Не можете да получите тези благословии, като ги преследвате – завърши тя. – Моля ви, престанете да бягате до пълно изтощение! Утихнете, останете в покой. Опростявайте. Бъдете кротки и смирени по сърце, и се молете. Свидетелствам ви, че може да се случват чудеса, когато забавим темпото, успокоим се и коленичим. Всичко, което Отец има, може някой ден да бъде ваше. Какъв изпълнен с надежда начин да посрещнем бъдещето!“

Детайлите по погребението все още не са уточнени.