”И сте готови да носите един друг тегобите си, за да може те да са леки; да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение.... та да може да имате вечен живот. (Мосия 18:8-9)”
Само ако сме активни участници и се подчиняваме на заповедите и на това обещание, ние ще „Търсим да осъществяваме и установяваме делото на Сион” УиЗ 6:6 .
Сестрите от Обществото за Взаимопомощ търсят упование в обещанието, оставено от Алма, който проповядвал благовестието, за което учим в Мосия 18. Една от целите на Обществото за Взаимопомощ се съдържа в словата на това обещание.
Всяка година на 17 март се отбелязва рождения ден на Обществото за Взаимопомощ на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Връщаме се мисловно назад във времето към наследството, което ни е оставено с кураж и смелост от сестрите пионери, водени от вярата и молитвите си за продължаване напред и устояване до края.
Когато е създадена най-многолюдната организация на жени в света, Господ с вдъхновение е показал на пророка Джозеф Смит в далечната 1842 година, 17 март, че за жените е предопределено велико дело тук на Земята. Успоредно с увеличаване на членовете на Църквата нараства и броят на сестрите, обединени от общите цели и задачи на Обществото за Взаимопомощ.
В клоновете на Църквата в България се проведе честване по случай 173 години от създаването на Обществото за Взаимопомощ. Тази година програмата за тържеството беше организирана около притчата за десетте девици, намираща се в 25-та глава на Евангелие от Матея. Да бъдем будни и да добавяме масло в светилницитте си, така че да израстваме духовно, като се стремим да увеличаваме качествата, доближаващи ни до Спасителя. Да придобиваме повече познание, да служим и спасяваме души, да бъдем единни... така, че във великия ден на среща с Исус Христос...да го познаваме...И за това да говорят мислите, словата, чувствата, желанията и делата ни.
Сестрите се поучиха със смирение от видеоклип, илюстриращ притчата за десетте девици. Заедно разучаваха нови химни и споделиха свидетелствата си, с които се укрепиха взаимно. Програмата включваше и духовни игри върху важни евангелски принципи.
Сестрите от ОВ се радваха на възможността да изработват заедно красиви картички и разделители за книги.
Участничките се почерпиха се с вкусни неща, които приготвиха заедно, и се чувстваха обогатени и насърчени да се опитват и занапред „да работят с жар в името на своя Бог” както се пее в химна.
През цялото време на честването цареше духът на единството, духът на семейството. Този дух свидетлстваше, че няма значение дали се намират в София, Русе, Благоевград или Москва, дали в Прово или Солт Лейк Сити, те са част от тази световна организация и са у дома.
Чрез всички дейности, включени в честването, сестрите добавиха важна „капка масло в светилниците”, нужна за усъвършенстването им.
„Не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело? Вървете напред, а не назад. Кураж и напред, напред към победата! Нека Земята избухне в песен...Колко славен е гласът, който чуваме от небесата, провъзгласяващ в ушите ни слава и спасение, и почест, и безсмъртие, и вечен живот, царства, княжества и сили. (УиЗ 128:22-23)”