Продължаващият обществен дебат относно бракове между лица от един и същ пол повдигна много въпроси от медиите, обществеността и членовете на Църквата във връзка с позицията на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни по въпроса за брака в частност и хомосексуализма въобще.
Интервюто по-долу бе проведено през 2006 г. със старейшина Далин Х. Оукс, член на Кворума на дванадесетте апостоли на Църквата, и старейшина Ланс Б. Уикмън, член на Седемдесетте. Тези висши ръководители на Църквата отговориха на въпросите на двама служители в отдела за връзки с обществеността на Църквата. Записът на интервюто се дава, за да помогне в изясняването на позицията на Църквата по тези важни, сложни и деликатни въпроси.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: От самото начало, можете ли да обясните защо целия този въпрос за хомосексуалността и брака между лица от един и същ пол е важен за Църквата?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Това е много повече от въпрос дали обществото да бъде по-толерантно към хомосексуалнчия начин на живот или не. През изминалите години бяхме свидетели на неуморен натиск от страна на защитниците на този начин на живот да се приеме нещо ненормално за нормално, а несъгласните с това се представят за тесногръди, предубедени и неразумни. Тези защитници бързат да настояват за свобода на словото и мисълта за себе си, но също така бързат в своите критики срещу хората с различни възгледи, готови по възможност да ги накарат да замълчат с поставяне на етикети като “хомофоби”. Поне в една страна, където активистите на хомосексуализма са постигнали значителни отстъпки, дори сме ставали свидетели как свещенослужители са били заплашвани със затвор заради своето проповядване, че хомосексуализмът е грях. Предвид тези тенденции, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни трябва да заеме принципна и доктринална позиция. Това е много повече от социален въпрос — в крайна сметка той може да стане тест за най-основните ни религиозни свободи да проповядваме онова, което знаем, че нашият Отец в Небесата желае да проповядваме.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Да кажем, че 17-годишният ми син дойде да говори с мен и ми каже, че след много усилия да се пребори, вярва че изпитва привличане към мъже — че няма и никога не е имал влечение към момичета. Той вярва, че вероятно е гей. Казва, че е опитал да подтисне тези чувства. Той остава ерген, но си дава сметка, че чувствата му ще бъдат съсипващи за семейството му, защото винаги сме говорили за неговата мисия в Църквата, за брака в храма и подобни неща. Той просто чувства, че не може повече да живее в лъжа и идва с това така разстройващо и подтискащо съобщение. Какво да му кажа като родител?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Ти си мой син. Винаги ще бъдеш мой син и аз винаги ще бъда до теб да ти помагам.
Разликата между чувства или склонности, от една страна, и поведение, от друга, е много ясна. Няма грях в това да имаш склонности, които, ако им се поддадеш, ще доведат до поведение, което би било прегрешение. Грях е да се поддадеш на изкушението. Изкушението не е нещо уникално. Дори Спасителят е бил изкушаван.
Новият завет потвърждава, че Бог ни е дал заповеди, които са трудни за спазване. В Първото послание към Коринтяните глава 10, стих 13 четем: „Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите”.
Мисля, че е важно да разбереш, че хомосексуалността, за която говориш, не е съществително, описващо състояние. Това е прилагателно, описващо чувства или поведение. Насърчавам те, като се бориш с тези предизвикателства, да не мислиш за себе си като за “нещо друго” или “различен”, а че си член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и че си мой син, и че се бориш с трудности.
Всеки има някакви трудности, с които трябва да се бори. Ти описа една трудност, която е изключително неприятна. Тя е обичайна в нашето общество и също така се политизира. Но тя е само една от множеството трудности, с които мъжете и жените трябва да се борят, и аз те насърчавам да търсиш помощ от Спасителя да устояваш на изкушението и да се въздържаш от поведение, от което ще трябва да се покайваш или постави под въпрос членството ти в Църквата.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Ако някой има твърде силен хетеросексуален подтик, съществува възможността за брак. А ако един млад мъж мисли, че е гей, това, което всъщност му казваме, е че няма друг начин освен до края на живота си да живее в безбрачие, ако не изпитва никакво привличане към жени?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: И това е същото нещо, което казваме на много членове, които нямат възможността да сключат брак. Ние очакваме въздържание от всеки, който не е сключил брак.
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Живеем в едно общество, така наситено със сексуалност, че поради този факт сега е вероятно по-трудно човек да погледне отвъд своята сексуална ориентация към други страни на своята същност. Мисля, че бих казал на вашия син или на всеки друг, засегнат по този начин, да се стреми да разшири своя хоризонт отвъд сексуалната си ориентация. Намерете изява в другите многобройни страни на вашия характер, личност и природа, които се простират отвъд тази ориентация. Няма спор, че сексуалната ориентация е със сигурност основна характеристика на всеки човек, но това не е единствената характеристика.
Нещо повече, само едините наклонности не лишава никой от коя да е страна на участие в Църквата или членство в нев, освен евентуалния брак, както вече бе казано. Но в пълнотата на живота, както ние я разбираме чрез ученията на възстановеното Евангелие, накрая дори бракът може да стане възможен.
В този живот неща като служба в Църквата, включително мисионерска служба, са на разположение на всеки, който е верен на заветите и заповедите.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Тоест вие казвате, че хомосексуалните чувства са контролируеми?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Да, контролируеми са. Вероятно има склонност или податливост към такива чувства, което е реалност за някои хора, а за други не. Но от такава податливост произлизат чувства, а чувствата са контролируеми. Ако угаждаме на чувствата, те усилват силата на изкушението. Ако отстъпваме на изкушението, ние се отдаваме на греховно поведение. Този модел е същия при човек, който е привлечен от чуждата собственост и изпитва силно изкушение да краде. Същият е при човек, който развива вкус към алкохола. Същият е при човек, който “лесно се пали”, както казваме за податливостта към гняв. Ако такъв човек остави тази податливост неконтролирана, тя се превръща в чувство на гняв, а чувството на гняв може да премине в поведение поведение, което е грешно и незаконно.
Тук не говорим за някакво уникално предизвикателство. Говорим за обичайно състояние на моралност. Не разбираме точно “защо” или степента, до която достигат тези склонности и податливост, и прочее. Но знаем, че чувствата могат да бъдат контролирани и поведението може да бъде контролирано. Линията на греха е между чувствата и поведението. Линията на благоразумието е между податливостта и чувствата. Трябва да сдържаме чувствата и да се опитваме да ги контролираме, за да се предпазваме от въвличане в обстоятелства, водещи към греховно поведение.
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Мисля, че една от големите заблуди на нашето време е следната: ако човек има склонността да върши нещо, той започва да смята, че е неизбежно да действа според тази склонност. Това е противно на самото ни естество, такова каквото Господ ни го е посочил чрез откровение. Ние наистина имаме силата да контролираме своето поведение.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Ако се върнем към човека, който “лесно се пали”, и погледнем и към неговите родители, които също може да са имали такава склонност, в това човек може да определи генетично влияние.
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Не, ние не приемаме, че условията, които пречат на хората да постигнат своята вечна съдба, са им били вродени без всякаква възможност за контрол. Това противоречи на плана на спасението и на справедливостта и милостта Божии. Противоречи на цялото учение на Евангелието на Исус Христос, което изразява истината, че чрез силата и милостта на Исус Христос ние ще имаме силата да извършим всички неща. Това включва устояване на изкушението. Това включва и нещата, с които сме родени, включително физически недъзи или липса на умствени способности. Никое от тях не ни пречи да реализираме своята вечна съдба. Същото може да се каже за податливостта или склонността към едно или друго поведение, което, ако му отстъпим, ще ни попречи да реализираме вечната си съдба.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Вие казвате, че Църквата няма задължително позиция относно “възпитанието или природата”?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Именно тук се намесва нашето учение. Църквата няма становище по причините за дадена податливост или склонност, включително и привличането към същия пол. Това са научни въпроси — било то природа или възпитание, по тези неща Църквата няма становище.
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Дали това е природа или възпитание в действителност е измъкване от важния въпрос, и свръх вниманието дали това е природа или възпитание може, струва ми се, да отклони човек от принципите, които описа старейшина Оукс. Защо човек изпитва привличане към същия пол… кой може да каже? От значение е фактът, че можем да контролираме поведението си, поведението е важното нещо.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Дали терапията уместна насока на действие, когато говорим за контрол над поведението? Ако един млад мъж каже, “Вижте, аз наистина искам да се отърва от тези чувства… бих направил всичко да се отърва от тях”, дали е уместно да гледаме на клиничното лечение от някакъв вид като на подход към тези проблеми?
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Е, за този човек може да е подходящо да търси терапия. Със сигурност Църквата не отправя съвет против подобна терапия. Но от гледище на родител, съветващ някого, на църковен ръководител или на човек, който гледа на своето привличане към същия пол от позицията “Какво мога да направя тук, за да спазя евангелските принципи?”, клиничната страна на въпроса не е най-важната. Най-важно е признанието “Аз имам собствена воля. Имам свобода на избор. Имам вътре в себе си сила да контролирам това, което върша”.
Сега, това не означава, че не е уместно човек с подобно страдание да потърси подходяща клинична помощ и да изследва дали по неговият или нейният случай не може да се направи нещо. Това е тема, по която специалистите по психиатрия и психология имат мнение. Мисля, че изследванията са установили, че в някои случаи има начин да се помогне на човек да промени своята ориентация; в други случаи не. От гледната точка на Църквата, от начина, по който гледаме на грижата към хората, не това е нещото, върху което се съсредоточаваме най-много. Съсредоточаваме се върху други въпроси.
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Съгласен съм с това. Нека добавя само още една мисъл. Църквата рядко взема становище кои лечебни методи са подходящи, кои лекари, психиатри или психолози и така нататък.
Вторият момент е, че е имало злоупотреби с различните умствени състояния или чувства. Предозирането в случаи на депресия е един пример, който ми идва наум. Аверсивните терапии, използвани при привличане към същия пол, също са съдържали някои сериозни нарушения, които с течение на времето бяха признати от колегията. Макар да нямаме становище какво да правят лекарите (освен в много, много редки случаи — например аборта), ние съзнаваме, че с това се злоупотребява и не приемаме отговорност за такива случаи. Макар тези терапии имат за цел да помогнат на хора, на които желаем да се помогне, не можем да подкрепяме всяка използвана техника.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Дали хетеросексуалният брак изобщо може да се счита за избор за хора с хомосексуални чувства?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Понякога ни питат дали бракът е лек за чувствата, за които говорим. Президент Хинкли, предвид факта, че очевидно някои хора вярват това да е лек, и вероятно дори някои ръководители в Църквата са давали съвет за брака като лек за тези чувства, направи следното заявление: “На брака не бива да се гледа като на терапевтична стъпка, която да решава проблеми при хомосексуални склонности или практики”. За мен това значи, че ние няма да стоим бездейни и да изложим на риск Божиите дъщери, които ще встъпят в такива бракове под лъжливи претексти или неизвестни за тях опасности. Хора, които изпитват подобни трудности и не могат да се контролират, не могат да сключат брак с чиста съвест.
От друга страна, хора, които са се очистили от всякакво прегрешение и са показали способността си да се справят с тези чувства или склонности, да ги оставят зад гърба си, да изпитват силно влечение към някоя Божия дъщеря и поради това желаят да встъпят в брак, да имат деца и да се радват на благословиите на вечността — това е ситуация, в която бракът би бил уместен.
Президент Хинкли казва, че бракът не е терапевтична стъпка за решаване на проблеми.
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Въпросът, който може да бъде зададен от човек, борещ се с привличането към същия пол, е следния “Дали това е нещо, в което съм затънал завинаги? Какво отношение има това към вечния живот? Ако съумея някак да се справя в този живот, когато мина от другата страна, какъв ще бъда?”
За щастие, отговорът е същият — сексуалното привличане към същия пол не съществува в доземния живот и няма да съществуват в идния живот. Това е обстоятелство, което по някаква причина или причини изглежда е в сила точно сега, в земния живот, в тази наносекунда от вечното ни съществуване.
За човека, който се бори с привличането към същия пол, има добра новина: 1) Тя е: “Не съм затънал в това завинаги”. Това е само сега. Разбира се, за всеки един от нас понякога е трудно да види нещо отвъд настоящия момент. Но въпреки всичко, ако гледате на земния живот като на “сега”, то е само през това време. 2) Ако мога да остана достоен тук, ако мога да бъда верен на евангелските заповеди, ако успея да спазя сключените завети, благословиите на възвисяването и вечния живот, които Небесният Отец е запазил за всички Свои деца, ще важат и за мен. Всяка благословия — включително вечният брак — е и ще бъде моя, когато му дойде времето.
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Нека добавя само още една мисъл към това. Не може да има пълнота на радост в следващия живот без семейство, включващо съпруг, съпруга и деца. Освен това, човеците са, за да могат да имат радост. Във вечна перспектива единствено действията, подтикнати от привличането към същия пол ще доведе до печал, скръб и загуба на вечни възможности.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Старейшина Оукс, преди малко вие говорихте за един и същ морален стандарт за хетеросексуалните и хомосексуалните. Какво бихте отвърнали на човек, който ви каже, “Разбирам, че това е един и същ стандарт, но дали не искаме малко повече от онзи, който изпитва привличане към собствения си пол?” Очевидно има хетеросексуални хора, които няма да сключат брак, но не сте ли съгласен, че те поне имат надеждата, че “утре могат да срещна човека на моите мечти”. Винаги има надежда, че това може да стане в кой да е момент от живота им. Човек, изпитващ привличане към собствения си пол, трудно би хранил такава надежда.
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Има разлики, разбира се, но сравнението не е пресилено. Има хора с физически недъзи, които им пречат да хранят каквато и да е надежда — в някои случаи никаква действителна надежда, в други никаква практическа надежда — за брак. Обстоятелството, че в момента не са в състояние да сключат брак, колкото и трагично да е, не се отнася само към изпитващите влечение към същия пол.
Понякога се казва, че Бог не би могъл да се отнася различно към хора в такива обстоятелства. Но животът е пълен с физически недъзи, които някои могат да възприемат като дискриминация — пълна парализа или сериозно умствено разстройство, които имат отношение към брака. Ако вярваме в Бог и в Неговата милост и справедливост, не можем да кажем, че това е дискриминация, защото Бог не дискриминира. Ние не сме в положение да преценим какво е дискриминация. Ние се осланяме на своята вяра в Бог и във вътрешанта си увереност в Неговата милост и любов към всичките Му деца.
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Наистина, не можем да не допуснем, че съществува голямо терзаниепо повод невъзможността за брак в този живот. Съчувстваме на хората, които изпитват подобно терзание. Да, съчувстваме им. Но то не се случва само с хората, които изпитват влечение към същия пол.
Живеем във време, в което сме прекалено погълнати от себе си. Предполагам, че е естествено човек да гледа на собствените си проблеми като на нещо по-голямо от тези на някой друг. Мисля, че когато който и да е от нас започне да разсъждава по този начин, би било добре да погледне извън себе си. Кой съм аз да кажа, че съм по-недъгав или страдам повече от някой друг?
Така се случи, че собствената ми дъщеря е с увреждане. Тя е красиво момиче. Ще навърши 27 г. следващата седмица. Казва се Кортни. Кортни никога няма да се омъжи в този живот, затова гледа с копнеж хората, които го правят. Тя стои на прозореца на офиса ми, обърнат към храма Солт Лейк, и гледа булките и техните нови съпрузи, докато те се снимат. Тя веднага е запленена от това и я обзема тъга, защото знае, че тук тя няма да изживее подобно нещо. Кортни не избрала обстоятелствата, при които е родена на този свят, подобно на някой с привличане към същия пол. Тъй че има много видове терзание сред хората, свързано именно с брака. Това, което очакваме с нетърпение, великото обещание на Евангелието, е че каквито и да са нашите наклонности тук, каквито и да са нашите недостатъци и дефекти тук, каквито и да са пречките да се насладим на пълнота от радост тук, на всек от нас Господ е обещал, че всички те в определеното време ще бъдат премахнати. Просто трябва да останем верни.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Старейшина Уикмън, когато споменахте по-рано мисионерската служба, я дадохте като възможност за човек с привличане към същия пол, който не я проявява в постъпки. Президент Хинкли казва, че ако хората са верни, те могат да вървят напред като всеки друг в Църквата и да се радват пълно общение. Какво наистина значи това? Значи ли мисионерска служба? Значи ли, че човек може да посети храма, поне за обредите, които не включват брак? Значи ли наистина, че хора с привличане към същия пол, доколкото се верни, имат всички възможности да участват, да бъдат призовавани да служат, да вършат всички онези неща, които може да върши всеки друг?
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Мисля, че краткият отговор на този въпрос е “да”! Очаквам старейшина Оукс да подкрепи това.
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Президент Хинкли ни помага по този въпрос с едно ясно заявление, което отговаря на всички въпроси от подобен вид. Той казва, “Ние ги обичаме (хората с привличане към същия пол) като Божии синове и дъщери. Те може да имат определени наклонности, които са силни и може да е трудно да бъдат контролирани. Ако не проявяват тези склонности, те могат да вървят напред като всички други членове на Църквата”.
За мен това значи, че ако човек държи тези наклонности под контрол или ако ги прояви и съответно се покае, е съвсем уместно да върши в Църквата всичко, което може да бъде вършено от всеки друг несемеен член на Църквата. Понякога има сан, като на епископа, където човек трябва да бъде семеен. Но това е по-скоро изключение в Църквата. Всяко място на учителско и мисионерско място може да бъде заемано от несемейни хора. Ние приветстваме подобна служба от страна на хора, които се борят с всякакъв вид изкушения, когато това е успешна борба, и когато те живеят така, че да бъдат подходящи учители, подходящи мисионери или каквото друго призование имат.
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Не е ли именно това мястото на Единението в живота на всеки? Нима Единението не придобива личен смисъм именно когато се опитваме да надвиваме предизвикателствата на живота, били те изкушения или ограничения? Готовността да се обърнем към Спасителя, възможността да отидем на събранието за причастие в неделя и наистина да участваме в обреда за причастието… да слушаме молитвите, да вземем от онези свети символи. Това са възможности, които наистина ни помагат да пристъпим в обсега на Единението на Спасителя. Погледната така, всяка възможност да служим в Църквата е благословия. Както бе казано, в Църквата има относително незначителен брой призования, които изискват брак.
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Има още нещо да се добави тук и то произтича от неотдавнашното заявление на Първото Президентство, и то е едно чудесно описание на становището ни по този въпрос: “Ние от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни протягаме ръка с разбиране и уважение към хората, които изпитват влечение към същия пол. Даваме си сметка, че в живота им може да има голяма самота, но трябва да има също и дейстиве според това, което е правилно пред Господ”.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Какво бихте казали на хора, членове на Църквата, които може да гледат на привличането към същия пол като на нещо различно от останалите изкушения, на нещо различно от всяка друга борба, пред която се изправят хората? Преди всичко мислите ли, че е безпристрастна преценка, че някои хора имат подобно чувство? Какво бихте им казали?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Мисля, че да се каже, че някои хора считат чувствата на привличане към същия пол за определящ фактор на съществуването им, е точно казано. Има също хора, които считат за определящ фактор на съществуването им това, че са от Тексас или че са били морски пехотинци. Или че са червенокоси, или че са играли баскетбол в отбора на еди-кой си университет. Хората могат да приемат някаква характеристика като определящ фактро в живота си и често тези характеристики са физически.
Ние имаме свобода на избор коя характеристика да ни определи; тези избори не ни не натрапват.
Върховният определящ фактор за всички ни е следния: сме деца на Небесния Отец, родени на тази земя с цел и с божествена съдба. Всеки път, когато нещо друго, каквото и да е то, застане на пътя на този върховен определящ фактор, то е унищожително и ни води надолу по грешен път.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: И двамата споменахте за състраданието и нуждата да бъдем състрадателни. Нека проиграем отново сценария, който използвахме по-рано, и да предположим, че се развива няколко години по-късно. Разговорите със сина ми, всичките ни усилия да го обичаме и задържим в Църквата не са успели да достигнат това, което той вижда като централен въпрос — че не може да се пребори с чувствата си. Сега той ни казва, че напуска дома ни. Планира да живее с един приятел гей. Непреклонен е в това. Какъв би следвало да бъде подходящият отговор на един родител светия в тази ситуация?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Струва ми се, че родителите светии от последните дни имат отговорността с любов и нежност да потвърждават следното Господното учение, дадено чрез Неговите пророци: действието, което той се кани да предприеме, е греховно. Макар да потвърждаваме продължаващата си обич към него и това, че семейството продължава да е с отворени обятия към него, мисля, че би било добре да си преговорим заедно с него следното изявление на Първото президентство от 1991 г.: “Сексуалните отношения са редни само между съпруг и съпруга, подходящо изразени в брачната връзка. Всяко друго сексуално поведение, включително разврат, прелюбодеяние и хомосексуално и лесбийско поведение, е греховно. Хората, които упорстват в подобни практики или влияят на околните да ги вършат, подлежат на църковно наказание”.
Първата ми отговорност като баща е да се уверя, че той разбира това, и после да му кажа, “Синко, ако избереш преднамерено да участваш в подобно поведение, ти все още си мой син. Единението на Исус Христос е достатъчно силно да те очисти, ако се покаеш и откажеш от греховното си поведение, но настоявам да не поемаш по този път, защото покаянието не е лесно. Ти поемаш един път на поведение, който ще отслаби твоята способност да се покайваш. Ще замъгли възприятията ти за това кое е важно в живота. Накрая, може да те завлече толкова ниско, че да не можеш да се върнеш. Не тръгвай по този път. Но ако избереш да поемеш по него, ние винаги ще се опитваме да ти помогнем и да те върнем обратно в пътя на растежа.
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Един начин да се чете Книгата на Мормон е като книга на отношения между бащи и синове. Някои от тези отношения са били много положителни и укрепяващи от страна на бащата. В някои случаи бащата казва своя син или синове, че пътят, който следват, е неправилен пред Господ. Както всичко друго това трябва да бъде вършено в дух на любов и със знаниаето, че, както спомена старейшина Оукс, “Ти си мой син”. Има една стара максима, наистина вярна за всеки родител, и тя е “Не си се провалил, докато не си спрял да опитваш”. Мисля, че това важи както при използването на подходящи възможности да учим децата си на правилния начин, така и във всички случаи да се погрижим те да знаят, че винаги ще ги обичаме.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: В кой момент показването на обич пресича границата и се превръща в неумишлена подкрепа на поведението? Ако синът каже, “Добре, ако ме обичате, мога ли да доведа партньора си на гости в къщи? Може ли да идваме за празниците?” Какъв балансирате това спрямо, например, грижата за другите деца у дома?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Това е решение, което трябва да се взема отделно от човека, който отговаря, призовавайки Господ за вдъхновение. Мога да си представя, че в повечето случаи родителите ще кажат, “Моля те, не прави това. Не ни поставяй в подобно положение”. Със сигурност ако в къщи има деца, които могат да се повлияят от този пример, отговорът вероятно би бил подобен. Може да има и други фактори, които биха направили това вероятния отговор.
Мога също да си представя някои обстоятелства, при които е възможно да се отговори, “Да, ела, но не очаквай да нощуваш. Не очаквай да останеш у дома за много време. Не очаквай да те водим и представяме на свои приятели или да се занимаваме с теб в ситуация, която пред хората би предположила нашето одобрение за твоето “партньорство”.
Има толкова много различни обстоятелства, невъзможно е да се даде отговор, валиден за всички тях.
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Трудно е да си представим по-трудно обстоятелство за един родител. Тук трябва да се решава за всеки отделен случай. Единственото нещо, което бих искал да добавя към току-що казаното от старейшина Оукс е следното: мисля че е важно като родители да избягваме потенциалната клопка, възникваща поради нашето терзание от подобна ситуация.
Имам предвид промяна от това да защитаваме Господния начин към това да защитаваме начина на живот на блудното дете, както с него, така и по отношение на другите. Наистина Господният начин е да обичаме грешника, докато осъждаме греха. Това ще рече, че продължаваме да отваряме домовете, сърцата и обятията си за нашите деца, но това не трябва да бъде одобрение за начина им на живот. Нито пък значи, че трябва постоянно да им натякваме, че този начин на живот е неуместен. Още по-голяма грешка е да започнем оправдаваме детето, защото това не помага нито на детето, нито на родителя. Подобен курс на действие, както учи опитът, почти винаги отклонява и двете страни от Господния път.
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Първото Президентство направи едно чудесно изявление по този повод в писмо през 1991 г. Говорейки за отделните хора и семейства, които се борят с подобен проблем, те казват, “Насърчаваме ръководителите на Църквата и членовете да протегнат ръка с обич и разбиране към хората, които се борят с тези проблеми”. Със сигурност и ако ние като членове на Църквата сме напътствани да протегнем ръка с обич и разбиране към хората, които “се борят с тези проблеми”, това задължение със сигурност важи с особена сила за родителите, чиито деца се борят с тези проблеми… тъкмо децата, които са въвлечени в греховно поведение, имащо отношение към тези въпроси.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Дали отхвърлянето на детето е донякъде естествена реакция на някои родители, когато децата им не успяват да отговорят на очакванията? Дали понякога е по-лесно да “хлопнем вратата” по някой въпрос, вместо да го обсъждаме?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Ние несъмнено насърчаваме родителите да не се самообвиняват; насърчаваме и членовете на Църквата да не обвиняват родителите в подобно обстоятелство. Следва да помним, че никой от нас не е съвършен и никой няма деца, чието поведение е изцяло в хармония с онова, което бихме искали да вършат при всякакви обстоятелства.
Изпитваме голямо състрадание към родителите, чиято обич и инстинкт да защитят преживяващите трудности техни деца са ги довели до известни позиции, които не са позиции на Църквата. Надявам се Господ да бъде милостив към родителите, чиято обич към децата им е причина да попаднат в такива капани.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Нека отново превъртим лентата. Синът ми сега напълно е спрял да идва на църква. Като че няма изгледи да се върне. Сега той ми казва, че планира да отиде в Канада, където браковете между лица от един и същи пол са разрешени. Настоява да се съглася, че любящите семейни отношения са важни. Той поддържа има само една връзка. Той и партньорът му възнамеряват да поддържат тази връзка до края на живота си. Той не може да разбере, че един доживотен ангажимент не може да бъде приемлив за Църквата, когато обществото като че ли се движи в подобна посока. Отново, ако съм баща светия от последните дни, какво се очаква да му кажа?
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: За начало, бракът не е политически въпрос, нито въпрос на социална политика. Бракът е дефиниран от самият Господ. Това е една институция, която се извършва тържествено с властта на свещеничеството в храма (и) се простира отвъд този свят. Тя е от такова дълбоко значение… тя е основно учение на Евангелието на Исус Христос, обяснява самата цел на сътворението на тази земя. Човек трудно може да прочете първата страница на Битие, без ясно да види това. Това не е институция, в която да се меси човешкият род, и със сигурност тя не трябва да се подрива за постигане на собствени цели. В очите на Господ няма такова нещо като брак между лица от един и същи пол. Хомосексуалното поведение е и винаги ще остане един отвратителен грях пред Господ. Да бъде наричано другояче по силата на някакво политическо определение не променя тази реалност.
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Друг начин да кажем това е следния: парламентът в Канада и конгресът във Вашингтон нямат властта да отменят Божиите заповеди, нито да ги изменят или поправят по какъвто и да било начин.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: В някои гей сайтове има хора, които спорят, че хомосексуалното поведение не е специално забранено в Библията, в частност в Новия завет. Някои спорят, че състраданието и обичта на Исус Христос към човечеството обхваща и този вид връзки. Какво е учението на Църквата относно това?
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Със сигурност хората, които твърдят това, трябва да прочетат Библията си по-внимателно. Освен това да се позоваваш на любовта, която Спасителят изразява към целия човешки род, към всеки човек, към всеки мъж, жена и дете, и да я отнесеш към учението за брака е като да сравняваш ябълки и портокали.
Всъщност Спасителят прави заявление относно брака, макар и в малко по-различен контекст. Исус казва: “Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си; и те ще бъдат една плът. Което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва”.
Обикновено мислим за този стих в контекста на двама души, мъж и жена, сключили брак, и неуместността някой да се опитва да ги раздели. Мисля, че той може да има и по-широко значение в доктринален смисъл. Бракът между мъж и жена е ясно изложен в библейското учение на Стария завет, както и в учението на Новия. Всеки, който се стреми да раздели това понятие, по същия начин отива срещу онова, което е казал Исус. Важно е да помним разликата между Христовата обич и Неговото определение на учението, и определението на учението, дадено от апостолите и пророците на Господ Исус Христос както в древните, така и в настоящите дни.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Ами онези, които могат да кажат, “Добре, светиите от последните дни имат право да вярват в каквото си искат. Ако не вярвате в браковете между лица от един и същи пол, добре. Но защо се опитвате да наставлявате хора, които нямат нищо общо с вашата вяра, особено когато някои страни в Европа са разрешили законово този вид брак? Защо просто не кажете, “Доктринално не сме съгласни с него за нашите хора” и да оставите нещата така. Защо се борите за поправка в Конституцията (на САЩ) например?
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Не се опитваме да наставляваме хората; схващането “каквото става в твоя дом, не засяга това, което става в моя” по отношение на брачната институция може би е най-голямата заблуда на защитниците на брака между лица от един и същи пол.
Някои хора популяризират идеята, че може да има два вида брак, съществуващи редом, хомосексуален и хетеросексуален, без всякакви вредни последици. Тежката реалност е следната: като институция бракът, подобно всички други институции може да има само едно определение, ако са повече, това променя самото естество на институцията Затова не може да има съвместно съществуване на двата вида брак. Или има брак така, както е определен сега, определен от Господ, или има нещо, което може да бъде описано като “безполов брак”. Последният е омразен за Бог, Който, както беше обсъдено, сам е описал какво представлява бракът — между мъж и жена.
Предефинирането на тази институция оттук променя определението за всички — не само за онези, които се стремят да узаконят така наречения брак между лица от един и същи пол. Това също така пренебрегва определението, което самият Господ дава.
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Има още нещо, което може да се отбележи тук. Нека не забравяме, че в течение на хиляди години брачната институция е била между мъж и жена. До съвсем неотдавна, в ограничен брой страни, нямаше такова нещо като брак между лица от един и същи пол. Внезапно се изправихме пред искането хиляди години човешки опит да бъдат отхвърлени, защото не бива да проявяваме дискриминация във връзка с брачната институция. Когато се отправя подобно искане, тежестта за доказване, че тази стъпка няма да унищожи разума и стабилността на хилядолетен опит ляга върху хората, които искат да извършат промяната. При все това въпросът е зададен и проблемът е поставен така, сякаш хората, които вярват в брака между мъж и жена, трябва да доказват, че не е редно тези взаимоотношения да се разширят с други обстоятелства.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Има хора, които биха казали, че това може да е било в сила през 50-те години на миналия или преди началото на ХХІ век. Ако погледнете към няколко страни в Европа например, традиционният брак е в такъв упадък, че вече не е норма. Ако понятието за брак търпи промени, трябва ли да се противим на този вид социална промяна?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Този аргумент прилича на случай, в който пациентът е болен и се влошава и ние се чувстваме длъжни да се съгласим с неговото милостиво убиване. Това доубиване на пациента може съвсем уместно да се сравни с драстичната промяна на брачната институция, която би била предизвикана от налагането на брака между лица от един и същи пол.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Споменахте вредата, която предефинирането на брака може да нанесе на обществото. Какво бихте казали на хората, които заявяват: “Познавам гейове, които имат дългосрочни взаимоотношения на отдаденост. Те са страхотни хора. Обичат се. Каква вреда ще нанесе на моя хетеросексуален брак да им се позволи да преминат през същия “ритуал?”
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Позволете ми да повторя онова, което казах преди малко. Вярвам, че този аргумент е истинска заблуда, защото бракът е една унифицирана институция. Бракът означава отдадена, одобрена от закона връзка между мъж и жена. Това е същността му. Така се определя в откровенията. Така се определя в светския закон. Не можем да имаме брак, институционално съществуващ съвместно с нещо друго, наречено брак между лица от един и същи пол. Това просто по определение е невъзможно. В този момент, в който вие като институция започвате да признавате едно одобрено от закона взаимоотношение, едно отдадено взаимоотношение между двама души от един и същи пол, вие вече сте предефинирали институцията в институция на безполов брак.
Както споменахме в отговор на други въпроси, (безполовия брак) противоречи на Божия закон, на даденото чрез откровение Слово. Писанията, древни и съвременни, не биха могли да бъдат по-ясни в определението за брака, което Господ и Неговите пълномощници са давали през вековете.
Но то има дълбок ефект в съвсем светски план и върху всички други хора. Това, което се случва в дома на съседа, наистина има последици върху това, което става в моя дом и отношението към него. Да се предположи, че предвид хилядолетната история и откровения от Бог и целия човешки опит, те имат правото да предефинират цялата институция за всички хора, е крайно арогантно и ужасно своенравно.
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Искам още нещо да отбележа като задам един въпрос. Ако една двойка, живеещи заедно, щастливи и отдадени един на друг, желаят тяхната връзка да се нарича брак, за какво им е това? Пред вид онова, което казват че имат, защо те желаят да добавят към него правния статут на брака, който е бил осветен и почитан хиляди години? Какво всъщност желаят застъпниците на брака между лица от един и същи пол? Ако то може да бъде ясно изразено въз основа на нещо различно от “дискриминация”, която не дава много добър аргумент, би било по-лесно да се отговори на зададения от вас въпрос, и мисля, че отговора би затвърдил смисъла на вече казаното.
Има някои белези на брака, някои правни и обществени последици и известна легитимност, които, ако бъдат дадени на връзка, различна от брака между мъж и жена, водят до принизяване, ако и не до разрушаване на институция, която е била уважавана толкова хиляди години.
Освен това, ако хората желаят да узаконят дадена връзка, трябва да внимаваме, ако в течение на хилядолетия тя не е била одобрявана. Внезапно се чува призив за узаконяването й, за да могат те да имат по-добро мнение за себе си. Този аргумент доказва нещо повече. Да предположим, че някой си изкарва хляба чрез незаконна дейност, но се чувства неудобно от това. (Може да е професионален крадец или да предлага незаконна услуга, или каквото и да е). Дали се захващаме да узаконим поведението му, защото той е бил дискриминиран в своя професионален избор или защото не се чувства добре от своите действия и желае да се почувства добре и дейността му да бъде легитимирана в очите на обществото или на семейството му? Смятам, че не узаконяваме поведение по тези причини, освен ако не са много убедителни, представени с цел да предизвикат промяна в сегашното състояние.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Бихте ли отправили този аргумент срещу брака между лица от един и същи пол към съжителството на семейни начала или даване предимства на несключилите брак?
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Един начин да се мисли за брака е като пакет от права, асоциирани с положението двама души да имат брак. Това, което направи Първото Президентство, бе да изрази подкрепата си за брака и този пакет права, принадлежащи на мъжа и жената. Първото Президентство не се е изказвало по никое конкретно право. Наистина няма значение как се определя. Ако имате някакво одобрено от закона взаимоотношение с пакет права, традиционно принадлежащи на брака, и управляващата власт лепва върху него етикет, било то съжителство на съпружески начала, домашно партньорство или каквото и да е, то въпреки всичко се приравнява към брака. Това е нещо, на което нашето учение просто изисква от нас категорично да кажем, “Това не е редно. Това не е уместно”.
Доколкото става дума за нещо по-дребно от това — доколкото става дума за връзки, които дават на някои двойки в обществото ни някакви права, но не всички онези, асоциирани с брака — колкото до това, доколкото ми е известно, Първото Президентство не е вземало становище. Има различни видове партньорства, които могат да съществуват в обществото и не са сексуални взаимоотношения между лица от един и същи пол, които могат да обезпечават известни права, нещо, против което нямаме възражения. Много неща могат да прозилязат от споменаването на… за конкретни права, които биха могли да бъдат дадени на хората, участващи във връзки на лица от един и същи пол. Осиновяването е едно от тях, просто защото това е право, което исторически и доктринално е било тъй близко до брака и семейството. Давам примера за осиновяването просто защото то има връзка с раждането и отглеждането на деца. Нашите учения, точно както бе изразено съвсем наскоро по един много пълен доктринален начин от живите апостоли и пророци в Прокламацията за семейството са следните: децата заслужават да бъдат отгледани в дом с баща и майка.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: По въпроса за конституционната поправка, забраняваща брака между лица от един и същи пол, има някои светии от последните дни, които са против подобен брак, но не подкрепят това да стане чрез конституционна поправка. Защо Църквата смята, че трябва да направи стъпка в тази посока?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Законът има поне две роли: едната е да определя и регулира границите на допустимото поведение. Другата е да учи хората на принципи , така че те да правят лични избори. Законът обявява за неприемливи някои неща, които просто не са наложими и няма прокурор, който да се опита да ги наложи. Ние дефинираме това като учебната функция на закона. В нашето общество е назрял момент, в който според мен има голяма мъдрост и смисъл да се въведе поправка в конституцията на САЩ, заявяваща, че бракът се сключва между мъж и жена. В предлаганата поправка няма нищо, което да изисква преследване от закона или въобще да насочва властите да излязат и да инспектират хората, но тя заявява един принцип и създава защитна бариера пред хората, които биха променили това традиционно определение за брака.
Има хора, които се противопоставят на една поправка във федералната конституция, защото мислят, че законът за семейството трябва да бъде изготвян от всеки от щатите. Мога да видя легитимен аргумент в това. Мисля обаче, че това е погрешно, защото федералното правителство чрез решенията на пожизнени федерални съдии вече е поело тази област. Тази поправка в конституцията е защитна мярка срещу хората, които биха пренебрегнали волята на щатите, подходящо изразена и изискваща, като предмет на федералния закон, при признаването на брака между лица от един и същи пол — или обезсилването на щатските закони, изискващи бракът да бъде между мъж и жена. В обобщение Първото Президентство поддържа съответната поправка (която може да бъде приета или не) в подкрепа на учебната функция на закона. Подобна поправка би била много важен израз на публична политика, което би подхранило или ще подхрани решения сред съдиите из страната.
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Нека добавя само още нещо към това, ако може. Не Църквата е тази, която е превърнала въпроса за брака в предмет на федералния закон. Онези, които енергично защитават нещо, наречено брак между лица от един и същи пол, до голяма степен предизвикаха това. Те са онези, които създадоха ситуация, в която законът по един или друг начин ще се обърне към въпроса за брака. Не Църквата избра да отнесе въпроса на правната или на политическата арена. Той ввече е там.
Това наистина е най-добрият начин да се осигури едно определение за брака такъв, какъвто е в момента, в основния правен документ на САЩ. В конституцията. Именно там го отнесе битката. Най-накрая именно там ще бъде решена тази битка. Това ще бъде решено като въпрос на федералното законодателство по един или друг начин. Следователно това не е бойно поле, избрано от светиите от последните дни, но то бе установено и ние нямахме избор освен да изразим становищата си относно него, което всъщност е всичко, което Църквата направи.
Членовете на Църквата, разбира се, трябва сами да решат каква позиция да земат по въпроса, в качеството си на граждани.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Ударението, поставено в този разговор за традиционния брак между мъж и жена, бе открай докрай последователно. Дали виждате някаква ирония в това, че Църквата така публично говори по темата, докато в умовете на толкова много хора в САЩ и по света Църквата е известна с това, че някога е подкрепяла твърде нетрадиционна брачна конструкция — именно полигамията?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Виждам ирония в това, ако някой гледа на тези неща без вярата, която ние изявяваме в божествено откровение. Мормоните от ХІХ в., включително някои от моите предци, не са имали желението да практикуват множествен брак. Те следват примера на Бригъм Йънг, който изразява дълбоките си отрицателни чувства, когато този принцип му е открит за пръв път. Мормоните от ХІХ в., които практикуват множествения брак, мъже и жени, правят това, защото го приемат за възложено им от Бог задължение.
Когато това задължение било вдигнато, на тях им било заповядано да се подчиняват на закона на щата, който забранявал полигамията и бил подкрепен от конституцията. Когато на тях им било казано да се въздържат от множествен брак, вероятно имало някои, които били нещастни, но мисля, че мнозинството почувствали силно облекчение и щастие да се върнат обратно в руслото на западната цивилизация, именно бракът между един мъж и една жена. Накратко, ако започнете с предположението за продължаващо откровение, върху което се основава Църквата, можете да разберете, че в това няма ирония. Но ако не започнете с това предположение, ще видите дълбока ирония.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Какво ще кажете за различните групи, които подкрепят хората, страдащи от привличане към същия пол?
СТАРЕЙШИНА УИКМЪН: Мисля, че ние нито ги насърчаваме, нито ги разубеждаваме, но много би зависило от същността на тези групи. Със сигурност не насърчаваме хората да участват в никоя група или организация, която поощрява хомосексуалният начин на живот.
В крайна сметка най-разумната линия на поведение за всеки страдащ от привличане към същия пол, е да се стреми да разшири хоризонта си отвъд собствената си сексуална ориентация и да се опитва да види цялата личност. Ако аз съм засегнат от подобно страдание, бих се борил да видя себе си в далеч по-широк контекст… да се видя като дете на Бог с някакви таланти, каквито и да са, интелектуални, музикални или спортни, или човек, който изпитва състрадание към хората и им помага, да се видя в едни по-широки условия и съответно да видя живота си в тези условия.
Колкото повече човек може да погледне отвъд сексуалната ориентация, толкова по-щастлив и пълноценен ще бъде животът му. Най-лошото възможно нещо за всички ни — без значение какви са нашите изкушения, нито какви биха били склонностите ни — е да вперим поглед в тях, да мислим постоянно за тях. Като правим това, не само отричаме всички други неща, от които се състоим, но от това, което преживяваме, ни се струва, че ще има по-голяма вероятност накрая просто да се отдадем на склонността.
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Принципът, за който говори старейшина Уикмън, е накратко следния: ако се опитвате да живеете с привличането към същия пол и да поддържате надмощие над него, най-добрият начин да го правите е да участвате в групи, които определят членовете си с терминология, различна от тази на привличането към същия пол.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Ако трябва да опишете този необятно комплексен въпрос с няколко основни принципа, кои са те?
СТАРЕЙШИНА ОУКС: Бог обича всички Свои деца. Той е дал план Неговите деца да се радват на най-отбраните благословии, които Той има да предложи във вечността. Тези най-отбрани благословии са свързани с брака между мъж и жена чрез съответната свещеническа власт, за да създадат заедно семеен съюз за сътворение и щастие в този и в идния живот.
Ние увещаваме хората, изпитващи привличане към същия пол, да го контролират и да се въздържат от постъпки в съответствие с това привличане, което е грях, точно както, както увещаваме хората с хетеросексуални привличания да се въздържат от постъпки в съответствие с тях, докато нямат възможност за брак, признат от Бог, както и от закона на страната. Това е пътят към щастието и вечния живот. Бог не ни е давал заповед, за спазването на която да не ни е дал и сила. Това е планът за спасение на Неговите деца и наш дълг е да оповестяваме този план, да проповядваме неговата истинност и да славим Бог за мисията на Неговия Син Исус Христос. Именно Единението на Христос прави възможно опрощението на нашите грехове, а Неговото възкресение ни дава увереност в безсмъртието и идния живот. Тъкмо идният живот ориентира възгледите ни в смъртността и укрепва нашата решимост да живеем според Божиите закони, така че да можем да отговорим на изискванията за Неговите благословии във вечността.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Благодаря ви.