Мормонското преселване през 19-и век започва през 1846 г. в Илинойс, преминава през Айова и Небраска и достига до Скалистите планини. Това представлява един от най-забележителните епизоди в историята на американската миграция на запад. За разлика от хиляди други пионери, отиващи на запад в Калифорния и Орегон, стремейки се към по-добър живот, мормонските пионери са принудени да отидат на запад, защото са прогонени от Илинойс и Мисури от враждебно настроените си съседи. По-късно, пътят на мормонските пионери се изминава от нови членове на Църквата, идващи от Европа.
- След убийството на Джозеф Смит през 1844 г. и нарастващия натиск върху мормоните да напуснат своя град Наву, намиращ се на бреговете на Мисисипи, ръководителите на Църквата разбират, че трябва да се преместват отново. Най-напред те създават убежище, наречено Уинтър Куортърс (Зимни квартири) близо до днешния град Омаха, щата Небраска. След това през 1847 г. под ръководството на Бригъм Йънг, първата колона от фургони тръгва на запад към Скалистите планини, без да знаят къде точно отиват.
- Когато първата група мормонски пионери достига долината Солт Лейк през лятото на 1847 г., Бригъм Йънг тогава безплодната суха пустиня и казва: “Това е правилното място”.
- През 1849 г. президент Бригъм Йънг създава Кредитния фонд за имиграция с цел да помогне на бедни имигранти светии от последните дни. Фондът помага на около 30 000 имигранти от Британските острови, Скандинавия, Швейцария, Германия и Нидерландия да достигнат Америка — което представлява повече от една трета от общия брой светии-имигранти от Европа през този период.
- За да се намалят разходите за скъпи фургони и волове, около 3 000 от пионерите използват по-евтини дървени ръчни колички, които са достатъчно леки за да бъдат дърпани през Великите равнини. На едно семейство или на пет отделни човека се пада една ръчна количка, като от 18 до 20 човека споделят една палатка. Една ръчна количка превозва не повече от 90 килограма товар — около 6 килограма товар на човек. Всеки високо организиран отряд е воден от опитен водач и е съпровождан от поне четири теглени от волове фургона с провизии.
- Първият отряд с ръчни колички тръгва от Айова Сити, щата Айова, на 9 юни 1856 г. с група от 266 човека от Англия, като два дни по-късно е последван от втори отряд от около 200 човека. Тези първи отряди от ръчни колички успешно пристигат в долината на Солт Лейк, но пътуването никак не е лесно. Дневниците на пионери съдържат описания на тежки метеорологични условия, заплахи от враждебни индианци, смърт на пътуващите и постоянни страдания в резултат на глад и изтощение.
- Трагедията настъпва през есента на 1856 г. след като отрядите с ръчни колички на Уили и на Мартин, съставени от около 1 000 души, закъсняват с тръгването си. Двата отряда страдат от липса на провизии и значителни трудности, включително попадането в ранна снежна буря, оказала се една от най-лошите на века. Изтощените отряди правят лагер в дълбокия сняг в равнините на Уайоминг, където повече от 200 човека умират от глад и студ. Когато новината за тяхната съдба достига Солт Лейк Сити, незабавно се организира масирана спасителна операция.
- Независимо дали са пътували с фургон или с ръчна количка, хиляди мормонски пионери са умрели из равнините. Любимите хора, включително деца, често са погребвани в плитки гробове, които никога повече няма да бъдат посетени.
- Под ръководството но Бригъм Йънг приблизително 70 000 светии от последните дни извършват трудното пътуване до Юта от 1847 г. до прекарването на трансконтиненталната железопътна линия през 1869 г. Преживяванията на пионерите оставят дълбоки следи в мормонската идентичност. Извършилите това пътуване пионерите се почитат и често се споменават не само в семейни събирания на наследници, но също и в събрания на членове на Църквата, които считат проявените от пионерите смелост и жертва за вдъхновяващи.