Младите мисионери- мъже от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни обикновено са облечени делово в костюми, бели ризи, вратовръзки и удобни обувки. Младите мисионери- жени носят скромни поли и блузи и удобни обувки. Въпреки това, на 23 юни понеделник и следващите дни петък и събота, те смениха обичайните си одежди с нещо по-малко делово, но доста по-практично, за да отидат да помогнат на хората от Аспарухово, Добрич и Албена.
Наводнението и свлачището в Аспарухово причиняват ужасни разрушения и оставят дебело покритие от кал върху всичко, което докосват. Някои домове на приземен етаж остават в дълбока кал, докато къщи и магазини на сутерена, изби и подземни паркинги са напълнени с кал от пода до тавана, като всичко в тях е разрушено. Макар че бе възможно да се изчисти калта с механични средства от повечено подземни паркинги, единсвеният начин да се изчистят домовете на хората, магазините и избите, бе на ръка - с кофа и лопата.
Младите хора, подпомагани от членове на църквата, и работещи рамо до рамо с местни хора и хора както от други части на България, така и от други държави, изпразват избите и помагат за почистването на домове, магазини, пътища и подземен паркинг от мръсна вода и кал. Те помагат и за натораването на големи кални купчини от лични и домакински вещи на багер, за да бъдат изнесени.
Добрината и сърдечните благодарности на хората от Апарухово е вдъхновение за всички тях. Трудно е да видиш толкова много от тях да останат без нищо,скъпи лични предмети разрушени, но въпреки това да прозират тяхната доброта, благодарност и достойнство. Мъж се просълзи заради помощта, която получи при почистване на мазето му, една жена ги спря на улицата да им благодари за тяхната помощ със сълзи на очи; тези примери само вдъхновяват мисионерите да работят по-усърдно, за да помогнат и подкрепят повече хора. Червеният кръст се грижеше добре за доброволците като осигуряваше предпазно облекло, храна и се грижеше да имат достатъчно вода, но въпреки това се забеляза, че хората, които бяха загубили толкова много, предлагаха и малкото, което имаха на онези, които им помагаха. Това беше истинска щедрост и много смиряващо.
За около година и половина до две България е дом за тези млади хора и българите са техни съседи, без значение, че някои от тях дойдоха от други градове, пак са им съседи. За тези млади мъже и жени служенето не познава границите на възраст, националност, държава или език. Всеки прие с радост и привилегия да служи на българите.