От президент Дитер Ф. Ухтдорф, втори съветник в Първото Президентство
Когато си мислим за Коледа, ние често се сещаме за подаряването и получаването на подаръци. Подаръците могат да бъдат част от грижливо пазена традиция, но могат също така и да ни отдалечат от същността на сезона и да ни разсеят от това да празнуваме по значим начин раждането на нашия Спасител.
Знам от личен опит, че най-паметните Коледи може да са онези, които са най-скромни. Подаръците в детството ми със сигурност бяха скромни според днешните стандарти. Понякога получавах закърпена риза или чифт ръкавици или чорапи. Помня една специална Коледа, когато моят брат ми подари дървен нож, който сам бе изработил. Не са нужни скъпи подаръци, за да бъде Коледата съдържателна. Сещам се за история,разказана от cтарейшина Глен Л. Руд, който служи като член на Седемдесетте от 1987 г. до 1992г. Ден преди Коледа, преди много години, докато ръководи склада на епископа, той научава от един църковен ръководител за семейство в нужда, което наскоро се преместило в града. Когато отива да ги посети в техния малък апартамент, открива млада майка с четири малки деца под 10 години. Нуждите на семейството били толкова големи, че майката не можела да купи лакомства или подаръци за децата си тази Коледа, не можела и да си позволи дори една елха. Брат Руд разговарял със семейството и научил, че трите малки момиченца биха искали кукли или плюшени играчки. А когато попитал 6-годишния син какво иска, гладното малко момче отвърнало: „Купа овесена каша”. Брат Руд обещал на малкото момче овесена каша и може би още нещо. След това отишъл до склада на епископа и събрал храна и други продукти, за належащите нужди на семейството. Същата тази сутрин щедър светия му дал 50 долара за „някой в нужда”. Използвайки това дарение, брат Руд взел три от децата си и отишъл на коледен пазар - неговите деца избрали играчки за нуждаещите се деца. След като напълнили колата с храна, подаръци и една елха, семейство Руд се върнало в апартамента на младото семейство. Там, те помогнали на майката и децата й да украсят елхата. След това поставили подаръците под елхата и дали на малкото момче голям пакет овесена каша. Майката плакала, децата се радвали и всички заедно изпели една коледна песен. Същата вечер, когато семейство Руд се събрало за вечеря, те благодарили за това, че могли да донесат малко коледна радост на друго семейство и да помогнат на малкото момче да получи купа овесена каша.1
Христос и духът на подаряване
Помислете си за скромния, но въпреки това значим начин, по който нашият Небесен Отец избира да почете раждането на Своя Син. В онази свята нощ ангелите се явяват не на богатите, а на пастирите. Младенецът Христос се ражда не в имение, а в ясла. Той е повит не в коприна, а в пелени.
Простотата на онази първа Коледа предвещава живота на Спасителя. Въпреки че Той сътворява земята, крачи в царства на величие и слава и стои от дясната страна на Отца, Той идва на тази земя като едно безпомощно дете. Неговият живот е модел за скромно благородие; Той ходи сред бедните, болните, отхвърлените и обременените.
Макар да е цар, не Го е грижа нито за почестите, нито за богатствата на човеците. Неговият живот, Неговите слова, всекидневните Му дейности са паметник на скромно и в същото време изключително достойнство.
Исус Христос, Който съвършено знае как да дава, ни е оставил модел за това. На онези, чиито сърца са натежали от самота и печал, Той носи състрадание и утеха. На онези, чиито тела и ум са засегнати от болест и страдание, Той носи любов и изцеление. На онези, чиито души са обременени от грях, Той предлага надежда, прошка и изкупление.
Ако Спасителят беше сред нас днес, бихме Го открили там, където винаги е бил – да служи на смирените, отхвърлените, скромните, страдащите и нишите по дух. По време на Коледния сезон, а и винаги, нека ние Му направим подарък, като обичаме, както Той обича. Нека си спомняме за скромната същност на Неговото раждане, дарове и живот. Нека чрез нашите скромни постъпки на доброта, милосърдие и състрадание изпълваме света със светлината на Неговата любов и пречистваща сила.
БЕЛЕЖКА
1. Виж Глен Л. Руд, Чиста религия: The Story of Church Welfare since 1930 (1995), 352–53; вж. също Glen L. Rudd, “A Bowl of Oatmeal,” Church News, 2 дек. 2006 г., 16.